Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Хубавото на този полицейски автомобил е, че е топло и не съм в Чикаго. Най-достойните граждани на Чикаго ме мразят, защото, докато съм задържан под стража, имам навика да изчезвам, а те не проумяват как. Освен това отказвам да разговарям с тях и те и досега не знаят кой съм и къде живея. В деня, когато разберат, с мен е свършено, защото има цяла купчина заповеди за арестуването ми: за проникване с взлом, за кражба в магазин, за съпротива, оказана при задържане от органите на реда, за бягство от предварителния арест, за влизане в частен имот, за ексхибиционизъм, за грабеж und so weite 27 27 И така нататък (нем.). — Б.пр. . От всичко това човек може да остане с впечатлението, че като престъпник наистина съм голям смотаняк, но истинският проблем всъщност е, че е доста трудно да останеш незабелязан, когато си гол. Основните ми предимства са, че умея да се промъквам и съм бърз, но когато посред бял ден се опитвам да проникна чисто гол в някоя къща, понякога се издънвам. Задържали са ме под стража седем пъти, но винаги съм успявал да изчезна още преди да са ми взели пръстови отпечатъци и да са ме снимали.

Съседите продължават да се взират в мен през прозореца на полицейския автомобил. На мен не ми пука. Ама никак. Това продължава прекалено дълго. Мамка му, неприятно е. Облягам се и затварям очи.

Зейва вратата на автомобила. Студен въздух — очите ми се отварят рязко — за миг виждам металната мрежа, разделяща предната част на автомобила от задната, напуканите пластмасови седалки, ръцете си с белезниците, настръхналите си крака, плоското небе зад предното стъкло, черната фуражка върху светлинното табло, бележника в ръката на полицая, червендалестото му лице, рунтавите прошарени вежди и нагънатите като драперия бузи — всичко трепти в какви ли не преливащи цветове, като върху крилете на пеперуда, и полицаят казва:

— Ей, тоя получи някакъв пристъп…

Зъбите ми тракат неудържимо, полицейският автомобил изчезва направо пред очите ми и аз лежа по гръб в собствения си заден двор. Ура. Ура! Напълвам дробовете си с мекия въздух на септемврийската нощ. Сядам и разтривам китки, още личи къде върху тях са били белезниците.

Смея се, заливам се от смях. Отново им се изплъзнах! Худини, Просперо 28 28 Известни илюзионисти. — Б.пр. , изобщо не можете да се мерите с мен, аз също съм магьосник!

Започва да ми се гади и повръщам стомашен сок направо върху цветята на Кими.

Събота, 14 май 1983 година

(Клер е на 11, почти на 12 години)

Клер : Днес е рожденият ден на Мери-Кристина Хепуърт и всички петокласнички от „Сейнт Базил“ ще спим у тях. На вечеря ни поднасят пица, кока-кола и плодова салата, госпожа Хепуърт е направила голяма торта във формата на глава на еднорог, отгоре с червени букви пише „Честит рожден ден, Мери-Кристина!“, и ние пеем, а Мери-Кристина духа всички свещички наведнъж. Струва ми се, че знам какво си е пожелала — пожелала си е да не става по-висока. Поне аз на нейно място щях да си пожелая това. Мери-Кристина е най-високата в целия клас. Метър и седемдесет и три е. Майка й е малко по-ниска, но виж, баща й е страшно висок. Веднъж Хелън попита Мери-Кристина колко е на ръст баща й и тя каза метър и деветдесет и осем. В семейството тя е единствената дъщеря, а братята й всички са по-големи и вече се бръснат, и наистина са много високи. Правят се, че изобщо не ни забелязват, изядоха доста от тортата, а Пати и Рут се кискат всеки път, щом те се появят при нас. Ужасно притеснително си е. Мери-Кристина си отваря подаръците. Аз й подарих като моя син пуловер с плетената на една кука якичка на „Лора Ашли“, само че зелен. След вечерята гледаме „Капан за родители“ 29 29 Семейна комедия за две червенокоси близначки, които веднага след раждането си са разделени и по-късно се намират случайно. — Б.пр. на видеокасета, а всички от семейство Хепуърт все се навъртат около нас и минават да ни наглеждат, докато се изреждаме в тоалетната на втория етаж да си облечем пижамите и после се събираме в стаята на Мери-Кристина, която е обзаведена само в розово, розов е дори мокетът. Човек остава с впечатлението, че майка й и баща й наистина са се зарадвали много, че след толкова момчета най-после имат момиче. Всички си носим спални чували, но ги струпваме до едната стена и се разполагаме или на леглото на Мери-Кристина, или на пода. Нанси е донесла бутилка ментовка и всички си пийваме. Ужасна е, пари ми на гърдите като мехлем за разтриване при настинка. Играем на „Истината кажи или се престраши“. Рут казва на Уенди да изтича без горнище по коридора. Уенди иска от Франси да каже какъв размер сутиен носи седемнайсетгодишната й сестра Лекси (отговор: 76-Б). Франси пита Гейл какво е правила миналата събота в сладкарницата заедно с Майкъл Платнър (отговор: яла е сладолед, какво друго!). Доста бързо на всички ни омръзва да играем на „Истината кажи или се престраши“ главно защото е трудно да измислим нещо интересно, което си струва да се престрашиш да направиш, и защото, общо взето, знаем една за друга всичко, каквото има да се знае, все пак се познаваме още от детската градина. Мери-Кристина казва: