Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Заставам пред листа хартия и вземам белия пастел. Листът е огромен и аз започвам от средата, като се надвесвам над хартията, макар и да знам, че на статива ще ми бъде по-удобно. Измервам фигурата, която е с размери два пъти по-малки от естествените: тук е темето, тук — чаталът, тук — петата. Нахвърлям главата. Рисувам с голяма лекота, по памет: празни очи, тук, в средата на главата, дълъг нос, извита уста, която е леко отворена. Веждите са вдигнати на дъги: о, ти ли си това! Остра брадичка и заоблена долна линия на лицето, високо чело, уши, които са само нахвърляни. Тук са вратът и раменете, които се снишават и се превръщат в ръце, кръстосани като за защита върху гърдите, тук са долният край на гръдния кош, заобленият корем, закръгленият ханш, краката, които са леко огънати, ходилата, сочещи надолу, сякаш фигурата се рее във въздуха. Мерните точки са като звезди върху индиговото нощно небе на хартията, фигурата е съзвездие. Отбелязвам по-светлите участъци и фигурата става триизмерна, стъклен съсъд. Рисувам чертите внимателно, създавам строежа на лицето, запълвам очите, които ме гледат, изумени, че внезапно са започнали да съществуват. Къдравата коса се вее по хартията, носи се безтегловна и неподвижна, и понеже е линейна, вдъхва динамика на статичното тяло. Какво още има в този всемир, в тази рисунка? Други звезди, много далеч. Ровя из принадлежностите и намирам игла. Закрепвам с лепенка рисунката върху прозореца й започвам да правя по хартията мънички дупчици, и всяка прободена от иглата дупка се превръща в слънце в някакви други светове. И след като имам цяла галактика, пълна със звезди, очертавам с дупки и фигурата, която сега вече наистина е съзвездие, плетеница от малки светлинки. Гледам своето подобие и то отвръща на погледа ми. Слагам пръст върху челото му и казвам:

— Изчезни!

Но ще остане именно то, а ще изчезна аз.

Четвъртък, 24 юли 2053 година

(Хенри е на 43 години, Клер — на 82)

Хенри : Озовавам се в тъмен коридор. В дъното на коридора има врата, която е открехната и по края й струи бяла светлина. Коридорът е пълен с галоши и дъждобрани. Отивам бавно и тихо при вратата и надзъртам предпазливо в съседната стая. Тя е окъпана в сутрешна светлина, която отпърво е мъчителна, но след като очите ми свикват, виждам, че в стаята при прозореца има обикновена дървена маса. На масата с лице към прозореца седи жена. До лакътя й е оставена чаша чай. Отвън е езерото, вълните се разбиват о брега и се отдръпват с вдъхваща спокойствие повторяемост, която след няколко минути започва да прилича на неподвижност. Жената е изключително неподвижна. В нея има нещо познато. Тя е стара, косата й е съвсем бяла и се спуска на тънка струя по леко превития гръб чак до кръста. Облечена е в пуловер с цвят на корал. Извивката на раменете, сковаността на стойката казват това е човек, който е много уморен, и самият аз съм много уморен. Премествам тежестта от единия на другия си крак и подът изскърцва, а жената се обръща, вижда ме и лицето й е сътворено наново в радост, аз внезапно се изумявам, това е Клер, Клер като стара! И тя идва при мен, съвсем бавно, и аз я притискам до себе си.

Понеделник, 14 юли 2053 година

(Клер е на 82 години)

Клер : Днес сутринта всичко е чисто, бурята е оставила из двора клони, които сега ще изляза да събера, целият пясък по плажа е пренареден и е разпръснат наново на равно покривало, осеяно тук-там със следи от дъждовни капки, а кремовете са се огънали и проблясват на бялата светлина в седем сутринта. Аз седя на масата в трапезарията с чаша чай, гледам водата и слушам. Чакам.

Днешният ден не се различава особено от всички останали дни. Ставам по изгрев-слънце, обличам панталон и пуловер, сресвам се, препичам си филия, правя си чай и сядам, за да погледам езерото и да се чудя дали той ще дойде днес. Не е много по-различно от многото други пъти, когато той си е отивал и аз съм чакала, за сега обаче аз имам напътствия; този път знам, че най-после Хенри ще дойде. Понякога се питам дали тази готовност, това очакване не осуетяват чудото. Но нямам избор. Той идва и аз съм тук.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7490

Издание:

Одри Нифнегър. Пътешественикът във времето и неговата жена

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

ISBN: 954–585–730–7

Бейзболният отбор на Филаделфия. — Б.пр.