Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Клер мисли, мисли и добавя:

— Излез оттам!

— Ще ми услужиш ли с плажната си кърпа?

Тя я вдига и всички химикалки, моливчета и листове хартия се разхвърчават. Мята ми я с протегната ръка, а аз я хващам и както съм застанал прав, се обръщам с гръб и я завързвам около кръста си. Кърпата е яркорозова и оранжева, на крещящи геометрични фигури. Точно нещото, с което си мечтаеш да се появиш загърнат на първата среща с бъдещата си съпруга. Отивам на поляната и сядам с най-голямо достойнство на камъка. Клер стои възможно най-далеч от мен, но не си тръгва от поляната. Още стиска в ръка обувките.

— Тече ти кръв.

— Ами да. Замери ме с обувката.

— О!

Тишина. Опитвам се да изглеждам безобиден и мил. Именно това, че съм мил, пленява Клер, защото малцина в детския й живот се държат мило.

— Ти ми се подиграваш.

— Никога не бих ти се подигравал. Защо реши, че ти се подигравам?

Каквато и да е Клер, при всички положения е много вироглава.

— Никой не пътешества във времето. Лъжеш.

— Дядо Коледа пътешества.

— Какво?

— Ами да. Как според теб разнася само за една нощ толкова много подаръци? Просто връща часовника с няколко часа назад, докато пусне през комините всички подаръци.

— Дядо Коледа е магия. Ти не си Дядо Коледа.

— В смисъл, че не съм магия ли? Ох, Луиз, теб човек не може да те убеди.

— Не съм никаква Луиз.

— Знам. Ти си Клер. Клер-Ан Абшир, родена на 24 май 1971 година. Дъщеря си на Филип и Лусил Абшир, живееш заедно с тях, с баба си, с брат си Марк и със сестра си Алиша ей в онази голяма къща там.

— Какво като знаеш всичко това, то не доказва, че си дошъл от бъдещето.

— Ако поостанеш още малко, ще видиш как изчезвам.

Усещам, че мога да разчитам на това, защото веднъж Клер ми спомена, че ако има нещо, което да я е възхитило при първата ни среща, то това е именно как съм изчезнал.

Тишина. Клер пристъпва от крак на крак и замахва с ръка, за да отпъди един комар.

— Познаваш ли Дядо Коледа?

— Лично ли? Хм, не. — Вече не ми тече кръв, но сигурно изглеждам ужасно. — Ей, Клер, случайно да ти се намира лейкопласт? Или нещо за ядене? От тези пътешествия във времето огладнявам много.

Тя се замисля. Бръква в джоба на сакото си и вади шоколадова вафла „Хърши“, от която е отхапала веднъж. Мята ми я.

— Благодаря. Обичам ги.

Ям чисто, но много бързо. Кръвната ми захар е паднала. Пускам обвивката в пазарския плик. Клер е възхитена.

— Ядеш като куче.

— Не ям като никакво куче! — Чувствам се кръвно обиден. — Палците ми са обърнати в противоположна посока.

— Как са ти обърнати?

— Направи така. — Изобразявам с палец и показалец „нула“. Клер също прави „нула“. — Обърнатите палци означават, че можеш да правиш така. Означават още, че можеш да отваряш буркани, да си завързваш връзките на обувките и да вършиш други неща, каквито животните не умеят.

Клер не е много щастлива.

— Сестра Кармелита твърди, че животните нямали душа.

— Как така да нямат, имат, разбира се. Това пък откъде й е хрумнало?

— Каза, че го е казал папата.

— Папата е изкуфял сухар. Животните имат много по-добра душа от нас. Те не лъжат никога и няма да те предадат.

— Изяждат се помежду си.

— Ами защото са принудени, не могат да влязат в сладкарницата и да си поръчат голям ванилов сладолед с шоколадови пръчици отгоре.

Клер обича най-много от всичко на света ванилов сладолед с шоколадови пръчици (като малка, като голяма обича най-много суши, особено суши от „Катсу“ на Питърсън Авеню).

— Могат да ядат трева.

— И ние можем, ама не го правим. Ядем хамбургери.

Клер сяда в края на поляната.

— Ета казва, че не бива да разговарям с непознати.

— Добър съвет ти е дала.

Мълчание.

— Кога ще изчезнеш?

— Когато бъда готов. Скучно ли ти е с мен? — Клер върти очи. — Какво правиш?

— Уча се да пиша красиво.

— Може ли да видя?

Клер става предпазливо и събира няколко от листовете, като не сваля от мен съкрушителен поглед. Навеждам се бавно и протягам ръка, сякаш момиченцето е ротвайлер, а то ми пъха бързо листовете и се дръпва назад. Взирам се съсредоточено в хартията, сякаш Клер току-що ми е дала оригинални скици на Брус Роджърс 19 19 Брус Роджърс (1870–1957), американски печатар и оформител на книги, въвел шрифта „Кентавър“. — Б.пр. за „Кентавър“ или Келтската книга 20 20 Един от най-прекрасните образци на средновековната калиграфия. — Б.пр. . Тя е написала отново и отново, с все по-големи, почти печатни букви „Клер-Ан Абшир“. Всички чертички и ченгелчета са с тънко и дебело, във всички кръгчета има усмихнати личица. Много красиво е.