Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Най-неочаквано започнах да виждам бебета навсякъде: кихащо червенокосо момиченце с шапчица в „Ар енд Пи“, малко китайче, син на собствениците, което ни зяпаше в „Златният вок“ (където правят невероятни вегетариански кюфтета), заспало бебе почти без коса на филм за Батман. В пробната на „Джей Си Пени“ една много доверчива жена ми повери тримесечната си дъщеря, направо не знам как продължих да седя на розово-бежовия пластмасов стол и не скочих, не хукнах презглава, притиснала до гърдите си това мъничко меко създанийце.

Тялото ми искаше бебе. Чувствах се празна и исках да съм пълна. Исках някого, когото да обичам и който да бъде постоянно с мен: да стои и да бъде с мен винаги. Исках и Хенри да бъде в това дете, така че, когато изчезне, да не изчезва напълно, мъничко от него да остане при мен… за всеки случай, при пожар, наводнение или Божие възмездие.

Неделя, 2 октомври 1966 година

(Хенри е на 33 години)

Хенри : Седя доволен, много удобно на едно дърво в Апълтън, щата Уисконсин, през 1966 година, ям сандвич с риба тон и съм облечен в бяла тениска и памучен панталон, откраднати от нечие хубаво, окъпано в слънце мокро помещение. Някъде в Чикаго съм на три години, майка ми още е жива и тези хронодивотии не са започнали. Поздравявам малкото си някогашно Аз и докато мисля за себе си като дете, съвсем естествено започвам да си мисля и за Клер и за усилията ни тя да зачене. От една страна, изгарям от желание, искам да й дам бебе, да я видя узряла като пъпеш, като Деметра в нейната слава. Искам нормално бебе, което ще прави каквото правят нормалните бебета: ще суче, ще плаче, ще ака, ще спи, ще се смее, ще се претъркулва, ще сяда, ще ходи, ще бърбори нечленоразделно. Искам да видя как баща ми държи притеснен мъничкия си внук, дал съм на баща си толкова малко щастие, така поне ще му доставя огромна радост, това за него ще бъде истинска утеха. Ще бъде утеха и за Клер, когато съм изтръгнат от нея, част от мен ще остане.

Но… но… Знам, без всъщност да знам, че това е почти изключено. Знам, че моето дете почти със сигурност ще изчезва спонтанно, ще бъде бебе, което ще потъва сякаш вдън земя и ще се изпарява като отнесено от феите. И докато стена и пъшкам над Клер в крайностите на желанието, докато се потя чудото на секса да ни донесе някак бебе, същевременно се моля точно толкова неистово това да ни бъде спестено. Сещам се за „Маймунската лапа“ 110 110 Разказ на американския писател У. У. Джейкъбс, основната поука от който е, че човек не бива да се опълчва срещу съдбата си. — Б.пр. и за трите желания, които произтичат толкова естествено и ужасно едно от друго. Питам се дали и нашето желание не е от същото естество.

Аз съм страхливец. Един по-достоен мъж ще хване Клер за раменете и ще каже: „Това, любов моя, е грешка, нека я приемем и да продължим напред, и да бъдем щастливи.“ Аз обаче знам, че Клер няма да го приеме никога, че винаги ще бъде тъжна. Ето защо се надявам безусловно, въпреки всички доводи на разума, и любя Клер така, сякаш от това може да излезе нещо добро.

Понеделник, 3 юни 1996 година

(Клер е на 25 години)

Клер : Първият път, когато се случва, Хенри го няма. Става през осмата седмица на бременността. Бебето е с размерите на слива, има си личице, ръце и биещо сърце. Привечер е в началото на лятото и докато мия чиниите, виждам моравите и оранжевите облаци на запад. Хенри е изчезнал преди близо два часа. Излезе да полива моравата, след половин час обаче забелязах, че пръскачката още не е пусната, затова отидох до задната врата и видях при беседката с лозата издайническата купчина дрехи. Отидох, взех джинсите, бельото и опърпаната тениска на Хенри с надпис „Убий си телевизора“ отпред, сгънах ги и ги сложих на леглото. Мина ми през ума да включа пръскачката, но после се отказах, защото реших, че на Хенри няма да му стане приятно, ако се появи в задния двор и се измокри до кости.

Приготвих си макарони със сирене и малка салата, изядох ги, изпих си витамините и голяма чаша обезмаслено мляко. Докато мия чиниите, си тананикам, представям си, че малкото създание вътре в мен чува тананикането, записва го за бъдещи препратки на някакво неуловимо клетъчно равнище, и докато стоя там и съзнателно си мия купичката от салатата, усещам някъде дълбоко в мен, под кръста, лек бодеж. След десет минути седя в хола, гледам си работата и чета Луис де Берниерс 111 111 Луис де Берниерс (р. 1954), английски писател, носител на редица престижни литературни награди. — Б.пр. , когато отново усещам някъде вътре в себе си лек бодеж. Не му обръщам внимание. Всичко е наред. Хенри е изчезнал преди повече от два часа. За миг се притеснявам за него, после решително отхвърлям и тези притеснения. Тревогата ме връхлита отново чак след около половин час, когато странните бодежи вече приличат на болка при менструация и дори усещам между краката си нещо лепкаво като кръв, затова ставам и отивам в банята, и си събувам гащите, и има много кръв, и о, господи.