Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Коя е тази? — пита ме той.

— Силия Атли. Гаджето на Ингрид.

— Странно.

— Да.

— Какво го прихваща този Гомес?

— В смисъл?

Бен ме поглежда, после извръща глава.

— Все едно.

(10:23 часът вечерта)

Клер : Всичко приключи. Докато си тръгвахме от клуба, се целунахме и се прегърнахме с всички, а после се качихме на колата с цвят на крем за бръснене и на консервна кутия и отпрашихме. Спирам пред „Дю Дроп Ин“, мъничко уютно мотелче на езерото Силвър. Хенри спи. Аз слизам, регистрирам се, моля администратора на рецепцията да ми помогне да отведем Хенри до стаята и да го сложим на леглото. Администраторът донася багажа, зяпа булчинската ми рокля и Хенри, който е в безжизнено състояние, и се хили многозначително. Давам му бакшиш. Той си тръгва. Изувам обувките на Хенри, разхлабвам възела на вратовръзката му. Събличам роклята и я мятам на фотьойла.

Стоя в банята само по бельо и треперя, мия си зъбите. Виждам в огледалото как Хенри лежи на леглото. Хърка. Изплювам пастата за зъби и си плакна устата. Изведнъж ме връхлита: щастие. И мисълта: женени сме. Най-малкото аз съм омъжена.

След като изключвам осветлението, целувам Хенри за лека нощ. Той мирише на алкохол, на пот и на парфюма на Хелън. Лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш грош. Сетне потъвам в сън, щастлив, без сънища.

Понеделник, 25 октомври 1993 година

(Хенри е на 30 години, Клер — на 22)

Хенри : В понеделник след сватбата ние с Клер сме в гражданското отделение на Чикагското кметство, за да се разпишем и пред съдия. Свидетели са ни Гомес и Шарис. После всички отиваме на вечеря в „Чарли Тротърс“, ресторант, толкова скъп, че обзавеждането наподобява първа класа в самолет или минималистична скулптура. Храната също прилича на произведение на изкуството, но за щастие е страшно вкусна. Шарис снима всяко от яденетата, след като то се появява пред нас.

— Как се чувствате като семейни? — пита тя.

— Лично аз се чувствам много семейна — отговаря Клер.

— Можете да продължите със сватбите — предлага Гомес. — Опитайте всички церемонии, будистката, нудистката…

— Дали не съм привърженичка на двумъжеството? — пита Клер, която яде нещо с цвят на шамфъстък, върху което са закрепени няколко едри скариди, наподобяващи късогледи старци, които четат вестник.

— Мисля, че можеш да се омъжиш за един и същи човек колкото пъти си искаш — обяснява Шарис.

— Ти един и същи човек ли си? — пита ме Гомес.

Нещото, което ям, е покрито с тънки резенчета сурова риба тон, която направо се топи върху езика. Известно време й се наслаждавам и чак тогава отговарям:

— Да, но повече от другите.

Гомес не остава особено доволен и пелтечи нещо за коаните в дзенбудизма, но Клер ми се усмихва и вдига чашата. Аз се чукам с моята: иззвънтява нежен кристален звук, който заглъхва във врявата в ресторанта.

И така, ние сме женени.

Март, 1994 година

(Клер е на 22 години, Хенри — на 30)

Клер : И така, ние сме женени.

В началото живеем в двустаен апартамент в сграда с две жилища в Рейвънсуд. Апартаментът е слънчев, с паркет с цвят на масло и кухня, пълна със старинни шкафчета и съдове, които също имитират старинните. Пазаруваме, прекарваме неделните следобеди в „Крейт енд Баръл“ 99 99 Верига магазини за домашни потреби. — Б.пр. , където заменяме някои от сватбените подаръци и поръчваме диван, който не минава през вратите на жилището, та се налага да го върнем. Апартаментът е лаборатория, където провеждаме научни опити и изследвания един върху друг. Установяваме, че на Хенри му е страшно неприятно, когато на закуска чета вестника и почуквам разсеяно с лъжичката по зъбите си. Стигаме до споразумение аз да слушам Джони Мичъл, а Хенри — „Шагс“, само когато другият не е наблизо. Установяваме, че е най-добре да готви само Хенри, а аз да се занимавам с прането, но тъй като никой от двамата не иска прахосмукачката, наемаме фирма, която да чисти.