Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Мъжът казва нещо, но аз не го чувам, защото гледам „Саут Хейвън Дейли“. Днес е събота, 23 октомври 1993 година. Денят, когато ще се женим. Часовникът над рафта с цигарите показва 1:10 следобед.

— Трябва да тичам — казвам на стареца и наистина го правя.

(1:42 часът следобед)

Клер : Стоя в класната стая, където съм учила в четвърти клас, и съм облечена в булчинската си рокля. Тя е от сурова коприна с цвят на слонова кост, с голямо количество дантела и ситни перли. От кръста нагоре и в ръкавите е много тясна, но полата е огромна, дълга е до пода и е с шлейф, за нея са отишли двайсет метра плат. Отдолу мога да скрия десет джуджета. Чувствам се като на карнавал, но мама явно ме харесва много, суети се около мен, щрака ме с фотоапарата и се опитва да ме убеди да сложа още малко грим. Алиша, Шарис, Хелън и Рут са се издокарали в еднаквите си сивкавозелени кадифени премени на шаферки. Тъй като Шарис и Рут са ниски, а Алиша и Хелън — високи, четирите приличат на зле подбрани скаутки, но всички ние сме се разбрали да не го правим на въпрос, ако някъде наблизо е мама. Те си сравняват цвета на обувките и спорят коя да хване булчинския букет. Хелън казва:

— Ти, Шарис, вече си сгодена, не би трябвало дори да се опитваш да го хващаш.

А Шарис свива рамене и отвръща:

— За всеки случай. С Гомес човек никога не знае.

(1:48 часът следобед)

Хенри : Седя на радиатора в стая със застоял въздух, пълна с кашони с молитвеници. Гомес снове напред-назад и пуши. Изглежда ужасно в смокинга. Аз пък имам чувството, че изпълнявам ролята на водещ в телевизионна игра. Гомес снове и тръска пепелта в чаша за кафе. Изнервя ме още повече.

— Донесе ли халката? — питам го за милионен път.

— Да. Донесох я. — За миг спира да снове и ме пита: — Искаш ли да пийнеш нещо?

— Да.

Той вади малко плоско шише и ми го връчва. Аз отвивам капачето и отпивам една глътка. Вътре има много пивко шотландско уиски. Отпивам още една юнашка глътка и връщам шишето на Гомес. Чувам как хората в преддверието се смеят и си говорят. Плувнал съм в пот, боли ме глава. В стаята е много горещо. Изправям се, отварям прозореца, подавам глава, дишам. Още вали.

Долу в градината се чува шум. Отварям още малко прозореца и поглеждам натам. Ето ме и мен — седя в калта под прозореца, мокър до кости и задъхан. Той ми се хили и ми показва с ръце, че всичко е наред.

(1:55 часът следобед)

Клер : Всички стоим в преддверието на църквата. Татко казва:

— Нека шоуто да започне.

После чука на вратата на стаята, където Хенри се облича. Гомес показва глава и моли:

— Чакайте малко.

Хвърля ми поглед, от който ме присвива стомахът, прибира главата си и затваря вратата. Тъкмо тръгвам натам, когато Гомес отново я отваря и отвътре се появява Хенри, който си закопчава копчетата за ръкавели. Мокър, мръсен и небръснат е. Изглежда към четирийсетте. Но е тук и ми се усмихва победоносно, докато минава през вратата на църквата и тръгва по пътеката в средата.

Неделя, 13 юни 1976 година

(Хенри е на 30 години)

Хенри : Лежа на пода на някогашната си стая. Сам съм, лятната вечер на неустановената година е невероятна. Лежа, ругая и известно време се чувствам пълен кретен. После ставам, отивам в кухнята и се почерпвам с няколко от бирите на татко.

Събота, 23 октомври 1993 година

(Хенри е на 38 и на 30 години, Клер — на 22)

(2:37 часът следобед)

Клер : Стоим пред олтара. Хенри се обръща към мен и казва:

— Аз, Хенри, взимам за жена теб, Клер. Обещавам да ти бъда верен в добро и в зло, в болест и здраве. Ще те обичам и почитам до края на дните си.

Мисля си: „Запомни това.“

Повтарям обещанието. Отец Комптън се усмихва и заявява:

— Човек да не раздели, каквото Бог е събрал.

Мисля си: „Не това е проблемът.“

Хенри ми слага на пръста, до годежния пръстен, венчалната халка. Аз пък му слагам обикновената златна халка, която той повече няма да носи нито веднъж. Службата продължава и аз си мисля: „Важно е само това: той е тук, аз съм тук, не е важно как, стига той да е с мен.“ Отец Комптън ни благославя и казва:

— Службата приключи, вървете с мир.

Заедно, хванати за ръце, двамата тръгваме по пътеката в средата.

(6:26 часът вечерта)

Хенри : Сватбената гощавка тъкмо е започнала. Сервитьорите кръстосват напред-назад с метални колички и подноси с похлупаци. Хората пристигат и си оставят връхните дрехи на гардероба. Дъждът най-после е спрял. Яхтклубът на Саут Хейвън се намира на Северния плаж, в постройка от двайсетте години, вътре с ламперия и кожа, червен мокет и картини с изобразени по тях кораби. Сега навън е тъмно, но на кея в далечината мига фар. Стоя на прозореца, пия „Гленливит“ 96 96 Марка малцово уиски. — Б.пр. и чакам Клер, отмъкната от майка си по причина, в която не съм посветен. Виждам отраженията на Гомес и Бен, които се приближават към мен, и се обръщам.