Майкъл Смит - Един от нас

И най-отдолу на списъка беше добрата новина — цифра в долари. Установих, че без особени затруднения мога да поемам шест-седем съновидения на нощ. В някои дни се чувствах гроги и ми беше трудно да се концентрирам над нещо по-сложно от пушене на цигара, но ако имаше такъв случай, следващата нощ просто си почивах.

Шест месеца по-късно бях извикан в офиса на „РЕМтемпс“ и ме попитаха дали бих искал да кандидатствам за по-голям процент сънища с допълнително възнаграждение. Казах: „Разбира се!“ и спечелените суми отново скочиха. В Мрежата срещнах един хакер — Куот, когото наех да ми разработи нещо като вирус, който да разпределя спестяванията ми на различни места и когато, от време на време, данъчните служби или някой друг плъх с ръкавели блокира някои от сметките ми, щях да мога да преглътна загубата и да се оправям с другите. Също така му платих доста пари, за да изтрие от базата данни в полицейското управление на Лос Анджелис един инцидент, което пък означаваше, че ще мога да се върна в Калифорния.

Добре си живеех. Пътувах от град на град, този път в качеството си на човек с пари, а не като някой, който разчита на случайността да припечелва по нещо. Скоро съвсем естествено започнах да нося по-хубави дрехи и да отсядам в по-престижни хотели. Свикнах и с другите неща, които парите ти доставят, например малко уважение и партньор в леглото, който на сутринта не ти издава фактура. С малкото хора, от които се интересувах, поддържах връзка по телефона, по Мрежата, а понякога, макар и рядко, ги посещавах за кратко. Няколко пъти се отбих при Дек в Лос Анджелис и този град започна да губи тъмните си краски в моите очи. Започнах да си мисля да се върна обратно и да му разреша отново да стане „моя“ град.

Понякога имаше спадове. Отегчение. Дори изтощение, което следваше нощите с допълнителни възнаграждения, както и липса на пълнокръвен емоционален живот поради задължението да пътувам непрекъснато и невъзможността да поддържам връзка за повече от няколко дни. Имаше периоди, в които ставах малко странен, и разбирах, че е така, защото бях прекарал много нощи в сънуване на чужди сънища и нямах време за своите собствени. Когато това се случваше, аз се изключвах, оставях съзнанието си да навакса и извърши собствената си подсъзнателна дейност и след няколко дни отново се чувствах добре.

Бях открил работа, която беше сигурна, в която бях добър и получавах пари за сносен живот.

Би трябвало да ми е достатъчно.

И тогава, преди пет месеца, Стратън ми се обади по телефона. Беше много рано сутринта, аз се бях тръшнал на една голяма спалня на последния етаж в един хотел в Ню Орлиънс, а наоколо бяха разхвърляни остатъците от бурна и изпълнена с наслади нощ. По това време се задържах предимно в Лос Анджелис. Имах апартамент в Грифит, който наричах свой дом. В договора ми фигурираше клауза, че не може да се задържам на едно и също място, поради което предприемах достатъчно пътувания извън града, за да уверявам „РЕМтемпс“, че все още странствам.

Не мога си спомня името на жената в леглото до мен, но тя беше фурия по вдигането на слушалката. Докато разбера, че телефонът звъни, тя вече я беше взела и поставила на ухото си. Когато ми я подаде, аз се изправих, а главата ми беше мътна и пълна с полузабравени задължения и объркани представи. Потиснах желанието си да погледна приемника, за да видя колко съм спечелил. От начина, по който се чувствах, съдех, че ще е значителна сума.

— Г-н Томпсън — каза гласът и аз изведнъж се разбудих напълно, — кой вдигна телефона?

— Не зная — отвърнах глупаво аз. — Искам да кажа защо? Какво значение има?

— Предполагам, че е някоя, която сте срещнали съвсем скоро.

— Да — погледнах към мястото в стаята, където жената стоеше права. Мисля, че името й може да е било Кенди, макар че със същия успех може да се е пишело и с „а“ вместо с „е“. Изглеждаше свястна и имах чувството, че наистина ме харесва. Чудех се дали ще иска да поостане у дома за известно време. За цяла седмица, може би, докато се върна в Лос Анджелис. В момента тя правеше кафе чисто гола и се надявах Стратън скоро да спре да приказва и да приключа разговора.

— Срещна я снощи, нали? — попита той.

Потвърдих.

— И е в твоята хотелска стая и вдига телефона още при първото позвъняване!

Отпих от бутилката с бира до леглото.

— Е, и?

— Помисли си за това!

Гледах Кенди, докато разбъркваше точното количество захар в кафето ми. Разбрах какво има предвид.