Майкъл Смит - Един от нас

На другия ден тя отишла в къщата на Рей Хамънд, но там нямало никой. Майка й била заминала — при по-лоши и по-дребни неща, надявам се. Не е имало одобряване между Лаура и Моника. Това е една от реалностите в живота — не можеш винаги да казваш и вършиш правилните неща, не можеш винаги да помогнеш на този, на когото би искал, нито пък би могъл да искаш това от другите. Винаги ще има събития, които не са се случили, чувства, които не са били добре изразени, защото някогашното настояще изглежда по-различно под безкомпромисната светлина на спомена. В живота не става дума за съвършенство, а за това какво можеш да направиш в дадения момент. Случва се онова, което е трябвало да се случи. Трябва да се доверяваш на инстинктите си и да забравяш. Миналото винаги ще размахва поучително пръст. То е за това.

Лаура се нанесе при Дек седмица по-късно. Така се случи. Мисля, че и двамата бяха изненадани. Аз — още повече, но тя продължавала да ходи там и оставала все по̀ до късно и една нощ просто не си тръгнала. Когато го питам за това, Дек се изчервява целия, което аз приемам за добър знак. Разбира се, апартаментът му сега е пълен с възглавници и обувки, банята му е неузнаваема, но това е част от Лаура, а той изглежда като цяло, одобрява сделката.

Една вечер, докато Дек беше в бара, Лаура ми каза следното:

— Ако ангелите са си търсели вестоносец, биха могли да направят много по-неудачен избор от него.

След това се изказа много грубо за облеклото на хората от съседната маса — ей така, за да не я взема за мекушава. Но аз зная, че тя наистина го мислеше.

Не е много по-добре. Все още пие повече, отколкото трябва, и в много дни настроението й е буреносно. Проблемите не си отиват веднага, а понякога и изобщо — несъвършенството и тъгата са цената, която плащаме за това, че живеем. Тази цена може и да е висока, но има случаи, когато животът е борба, в която единствената награда, която получаваш за това, че си все още на тепиха, е шансът ти за още един рунд. Тежък избор. Но пък пътешествието е приятно и понякога успяваш дори да стигнеш до морето.

Това е нищо, разбира се, в сравнение с другото, което се случи, когато ангелите отново установиха контакт почти две хиляди години по-късно. Фиаското бе пълно и повсеместно! Човеците през това време бяха напреднали и повярвали в нови думи, които бяха измислили сами. Не можехме повече да вярваме в крилца и вместо това вярвахме в космически кораби и летящи чинии. Ако някога сме споделяли идеята, че човек се движи заедно с духа си, сега вярвахме в технологиите и възприемахме ангелското докосване като поставяне на импланти. Още преди невидимите да разберат къде се намират, хората вече подскачаха нагоре-надолу по телевизионния екран и описваха лъчевите им оръжия, малките им като на буболечки очи и желанието им да се съвокупляват с жени от Земята. Невидимите, които по времето на гърците и римляните играеха богове, сега вероятно се усмихваха с крива усмивка и благодаряха на щастливите си звезди, че не са се появили по тия места, когато са се водели дела за бащинство.

Ангелите всъщност никога не са търсили мен. Те търсели път към Стратън, който все успявал да им се изплъзне. Той бе един от ония хора, чиято душа трудно може да бъде намерена, дори и от ангели. Бил е толкова видим, че от невидимата му страна не било останало почти нищо. Подправянето на спомени ни тласка в неправилната посока — подтиква ни да се откъснем от това, което е истинско и което ще остане. Колкото повече се разграничаваме от живото минало навсякъде край себе си, толкова по-трудно ще ни бъде да се върнем, също както отказът да се съединиш с миналото си е най-сигурният начин да разрушиш ума си.

Той беше заграбил пазара и обезпокояваше миналото. Затова те искаха да прекратят бизнеса му.

Бяха изключително ядосани и от факта, че Стратън причинил смъртта на човека, когото те бяха избрали за следващия носител на Посланието. Бяха решили да опитат отново и се бяха обадили на Рей Хамънд. Той наистина е бил посветен в религията малко преди смъртта си — но не в обикновения смисъл. Той черпел направо от главния източник и през последните дни е бил объркан и уплашен и се е питал дали не губи разсъдъка си.

Господ не одобрявал това, но оставил нещата да се развиват от само себе си — така правел и той. Бил доволен, че планът не успял, най-малкото защото все още го глождел провалът от миналия път. Той лично смятал, че сега било ред на жена и че основният подход бил поначало неправилен. Сега, след като Господ живее сред нас, той разбира как стоят нещата на практика. Това дава възможност на видимите да се стремят към нещо — едно невидимо сърце, до което да живеем и ние. Това придава на живота тежест.