Майкъл Смит - Един от нас

Колкото за случая в Трансвърчуъл, там, работата била такава, че без допълнителни доказателства следствието просто не можело да работи. Травис го отбелязал като приключено и щяло да остане в базата данни по този начин. Вместо да дели сметката, лейтенантът остави само Рикардо да плаща.

Травис тъкмо се канеше да затваря и по живо по здраво да отива да си гледа полицейските работи, когато за изненада на самия себе си се чух да питам нещо. Дали може някой ден бивш криминално проявен, а сега вече човек в правия път, да го почерпи една бира.

Травис помисли за момент.

— Не може — каза той, — категорично да не е в „Айриш Бенз“, в петък, около девет.

По-късно същия следобед открих, че по време на унищожаването на уебсайта на Куот, да де — на Стратън, е станало нещо, което не бях очаквал. Крабдадът погълнал фалшивите сметки на Куот, а Вент ги уловил преди да бъдат смлени напълно. Бях загубил по-голямата част от парите си в необратимите виртуални потоци, ликвидирани по време на унищожаването на сайта, но си получих обратно достатъчно, за да мога да живея известно време. Върнах на Вент дължимото заедно с наказателната лихва и ми останаха достатъчно пари, за да платя на някой да изтрие отново данните за престъпленията ми в полицейската база.

Но не го направих и си мисля, че няма да го направя. Случват се и лоши неща. Понякога ги правим ние, друг път ни ги правят на нас. Да се преструваме, че никога не са се случвали, няма да помогне никому и няма да ги прогони от живота ни. Няма значение колко дълбоко в боклука криете нещо, то винаги е част от вас. Ще си помогнеш ли, ако изгориш писмото, което е разбило сърцето ти? И така — сключваш примирие. Спираш да въртиш кинжала нощем и се опитваш да не му позволиш да съсипе и деня ти. Да очакваш съвършенството е все едно да обърнеш гръб на действителността, да поставиш това, което е в съзнанието ти, над онова, което е очевидно и се намира навсякъде около теб. Може би всичко около нас е само сенки, но това е нашият дом, а потрошените мебели и отпечатъците от пръсти около ключовете за осветлението са доказателство за това.

Невидимите си играели и обърквали нещата в продължение на доста дълго време, прелитайки през живота на братовчедите си, които считали за побъркани чудаци. Сами сме си причинили това и сами сме се били обрекли никога да не стигнем до същността. Случвало някой човек случайно да се залута в паметта и да разбере какви са нещата в действителност, но после никой не можел да си спомни виденията и така се появили измислените истории, които попълнили празнотите. В момента, в който се обърнеш назад, също като Орфей, изгубваш онова, за което си отишъл. Не можеш да пишеш с черно върху черно, затова вземаш бялата четка и се стараеш максимално, но още първата мазка се оказва грешна.

След време един от ангелите повярвал, че невидимите и видимите могат отново да живеят заедно и се опитал да подскаже начина това да стане.

Но било вече твърде късно. Необходимостта на човека да възприема всичко буквално се била разпростряла отвъд действителния свят и стигнала до областта на идеите. Операционната система била пригодена за новата техника и всичко трябвало вече да бъде регламентирано, да стане неотменно. Взели сме казаното от ангела и сме се заели да го оцветяваме с различни цветове, докато картината, която отново ни разкрил след толкова много време, изгубила всякакъв смисъл. Ние сме издигнали един невидим над останалите, направили сме го баща и цар и сме го нарекли Господ.

В опит да спре процеса на буквализиране, ангелът забранил да го изобразяват и дори да изписват името му, но в края на краищата той се превърнал в неизбежност. Така ангелът се оказал глава на съдружие от млади немирници, които не искали да признаят линейната структура на управление и затова пренаписали неговите спомени, за да направят закона по-строг, по-ограничен, по-човешки. Бил свален от власт чрез преврат, бил изритан навън. Той не бил проумял могъществото на осезаемостта, не разбрал, че умовете на хората по необходимост ще променят и ума на техния Господ. Да бъдеш божество означавало да поемеш върху себе си голяма част от качествата на своите поданици — и значимите, и най-тривиалните. Невидимите например не били подчинени на гравитацията, но ние сме решили, че ако ангелите могат да летят, значи имат крилца. Така и станало — колкото и да се дразнели невидимите. Всеки знае, че крилцата са адски неудобни и наистина много трудни за употреба. Невидимите не се нуждаят и от космически кораби, а светлинките в небесата съществуват само в нашите глави. Всеки от нас изглежда някому като чуждо същество от друга планета — невидимите са такива в малко по-голяма степен.