Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Но би било жестоко да го поставяш в такава ситуация. — Охраната на Корделия, осигурена от ИмпСи, макар да я вбесяваше, защитаваше и сърцето на Джоул, при това без допълнителни разходи за империята. Да не споменаваме собствеността и потомството ѝ. Джоул разбираше раздразнението ѝ, но и двамата знаеха, че никога не би се съгласил охраната да бъде свалена окончателно.

— Е… да се надяваме, че момчетата и момичетата на Алегре ще свикнат с живота в дълбоката провинция. — Тя присви пресметливо очи. — Може пък да им намеря някакви допълнителни задачки, колкото да си уплътнят времето.

Бяха заели малката совалка от базата. Беше бърза, но не и луксозна. Седалките бяха пренаредени в четири групи, едната заета от Джоул, Корделия и Аурелия, чието столче бе прикрепено на седалката срещу тях; другата от Риков, Ма Риков и младата бавачка, докарана срещу немалка цена от окръг Воркосиган, щерка на друг гвардеец, която беше израснала на Сергияр и копнееше да се върне. Третата група седалки беше за трио от дворцовата прислуга, което отговаряше за пикника, а на четвъртата бяха струпани провизиите им. С други думи, за уединение трудно можеше да се говори, но при обкръжаващия ги шум на полета можеха да разговарят що-годе спокойно, особено ако сберат глави.

— Вчера дадох ход на оставката си — каза Джоул.

Тя кимна, контролирайки усмивката си.

— Кога ще пристигне заместникът ти?

— Доколкото разбрах, след два до шест месеца. — Надяваше се да са два, а не шест. — А после се обадих на доктор Тан и му казах да започне с Еверард Ксав.

Този път широката усмивка се измъкна от контрола ѝ и превзе цялото ѝ лице. Корделия стисна ентусиазирано ръката му.

— Значи с Найл ще са почти връстници. — Найл бе по-малката сестричка на Аурелия, която растеше доволно в репликатора си.

Третата новина на Джоул трябваше да почака, защото Аурелия се събуди и взе да грачи към майка си, която веднага я извади от столчето да си поиграят — гледка, която неизменно очароваше Джоул.

Аурелия бе извадена от утробния си репликатор преди година и половина и моментално бе поела по курс към световна доминация. Ако питаха Джоул, определено бе превзела правителството още в първия си ден.

— Ти си такова голямо и силно момиче! — каза ѝ Корделия. — Прекрасна си! Толкова енергична!

Аурелия изчурулика нещо в отговор и с помощта на майка си започна да танцува, или по-скоро да тъпче, в скута ѝ. По наблюдение на Джоул тази размяна на реплики се повтаряше поне по веднъж на ден още от раждането ѝ.

В началото Корделия не даваше на никого да припари до бебето ѝ и неведнъж докарваше бавачката до сълзи. Накрая Джоул дръпна момичето настрана и му обясни за ранното детство на Майлс. Роден с ниско телесно тегло и чупливи кости, подложен на безкрайни медицински процедури и постоянна болка, целият шиниран, Майлс определено имал големи претенции към света, но светът не откликнал подобаващо. Лесно беше да си представи човек как здравословните изпитания от ранното детство са травматизирали Майлс, но чак сега ставаше ясно, че са оставили дълбок отпечатък и върху Корделия. Бавачката беше кимнала с разбиране, а Корделия постепенно се отпусна, когато стана ясно, че дъщеря ѝ е силно, здраво и енергично дете. Може би след Майлс всяко нормално дете ѝ се струваше супербебе. Джоул можеше само да се надява, че след още няколко дъщери Корделия ще свикне.

— Още говори по бебешки. Няма ли най-после да каже пълно изречение? — прошепна му Корделия. Това беше новата ѝ тревога. Езиковите умения бяха единственото ранно постижение на Майлс, който със стряскаща скорост бе преминал от думи към изречения и оттам към цели монолози в стремежа си да получи някакъв контрол над своята трудна вселена.

Понастоящем Аурелия отлично въртеше възрастните на пръста си посредством комбинация от езика на тялото, лицевите изражения и оскъден речник от чудато подредени думи. Плюс вградени сирени при нужда. След малко, демонстрирайки доверие, което Джоул се почувства длъжен да оправдае, Корделия му преотстъпи щерка си и дойде негов ред да се прави на малоумния партньор в странния танц на комуникацията с Аурелия. По всичко личеше, че днес представянето му е на висотата на нейните високи стандарти.

Най-после совалката започна да се снижава към целта на пътуването. Въпреки шумното негодувание на Аурелия Джоул я върна в столчето ѝ преди кацането. Най-напред видяха бреговата линия, начупена и негостоприемна ивица от червени скали, в които вълните се разбиваха гневно. А после пред погледа им се разкри устието на залива и спокойните води отвъд.