Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Вероятно би изразил известни съмнения относно метода, но определено би одобрил резултата — каза Корделия. — Хипотетично обикаляне в кръг. — „Или в спирала, като тирбушон.“ — Ако хиляда неща се бяха случили по друг начин, ако бях успяла да откъсна Арал изцяло от Периода на изолацията, вместо само наполовина, ако регентството не му се беше стоварило на плещите — или графството, в този ред на мисли, — ако можехме да бъдем обикновено семейство далеч от светлината на прожекторите, ако, ако, ако… Започнеш ли да разсъждаваш по този начин, край няма.

— Хм. — Майлс премести тежестта си върху бастунчето и Корделия се зачуди дали да не седнат някъде. Но нямаше време за това — седнеха ли, след минутка трябваше да станат пак. „Долу ръцете.“ Или това, или рискуваше да я ухапят като награда за добрите намерения. Дали и бъдещите му братя нямаше да се окажат също толкова маниакално независими и не трябваше ли да предупреди Оливър за това? „Твърде късно.“

— Харесвам Оливър — каза той след малко. — Винаги съм го харесвал. Макар че явно не съм го познавал и наполовина толкова добре, колкото си мислех. Не бих… не бих имал нищо против да поправим това, доколкото го позволи разстоянието и прочее.

— Би било чудесно — тихо каза тя, а Майлс кимна отсечено.

След миг добави:

— Само не злоупотребявай с горкия нещастник. Нали си даваш сметка, че той те гледа право в очите и ти играе безропотно по свирката? — Макар в тона му да се бореха негодувание от името на мъжката половина от човечеството и злорадо задоволство заради господстващото положение на майка му, Корделия реши, че задоволството надделява.

Екатерин отново мина покрай тях, тръгнала в обратната посока, и Майлс я проследи с поглед.

— Ти май знаеш това-онова по въпроса — подхвърли Корделия. — Заслужава ли си?

— О, да — прошепна той. — Очевидно е, че той би застанал на пътя на куршумите, за да те защити, без да се замисли.

— Което би било най-глупавият начин да си пропилее талантите. — Корделия сви устни. „Хайде поне този път да прескочим теста за жертвоготовност.“ — Имам наум много по-интересни неща, които да направи за мен.

— С това не мога да споря. — И добави с по-тих глас: — Надявам се да сте щастливи.

— Оливър умее да бъде щастлив. — Поне в сравнение със средностатистическия Воркосиган, стига това словосъчетание да не беше оксиморон. Вероятно това бе една от основните причини Арал да се пристрасти към компанията му. Предвид ранните си години Арал почти бе развил страх от щастието, сякаш се боеше, че ако посегне към него, автоматично ще разгневи някакъв садистичен бараярски бог. Но после се бе научил да му се наслаждава от разстояние, така както добрият старши офицер умее да делегира отговорности. Е, това беше твърде сложна тема, за да я обсъждат сега и тук. Затова Корделия се задоволи със следното: — Какво е любовта, ако не радост, която откриваш в друго човешко същество? Оливър ме радва ежедневно.

Намусено кимване.

— Е, значи всичко е наред.

Екатерин спря при тях.

— Ще ти пратя окончателните планове на шестте градски градини и парка на новия дворец веднага щом ги пусна през програмите в кабинета си. Е, поне инфраструктурните планове. Тепърва ще си блъскам главата с подбора на растения. Все още не знам достатъчно за сергиярската ботаника и още по-малко за флората около Гридград, а ми се иска да включа колкото се може повече местни видове.

— Никой не знае достатъчно за сергиярската ботаника — успокои я Корделия. — Но работим по въпроса.

— Вероятно ще трябва да дойда тук поне още веднъж, преди да предам работата на някой местен колега — предупреди я Екатерин.

— Винаги си добре дошла — каза Корделия и я прегърна. — Колкото по-често идваш, толкова по-добре.

— И аз ще се радвам, но за целта май ще трябва да ме клонират — каза жално Екатерин.

Майлс, очевидно сетил се за Марк, преглътна каквато там солена шега се беше родила в главата му. Наистина започваше да свиква с новата си роля на зрял човек… освен когато забравяше, че е такъв. Корделия би го помолила да забави малко темпото, но подозираше, че ще е безсмислено както винаги.

Тръшкаха се врати, надигаха се гласове, разменяха се прегръдки — някои от тях доста лепкави, което доведе до спешно издирване на мокри кърпички. Една дебела и добре опакована папка с рисунки бе предадена в ръцете на Наследника. Хора ниски и високи бяха качени в колите, свалени, разместени и качени отново.