Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Вратата на кабинета ѝ се отвори с плъзгане и гем Сорен надникна страхливо.

— Ъъ, ваше височество? За моето убежище?…

Тя му махна нетърпеливо да влезе. Претегли го с поглед, по-благосклонен отпреди няколко минути. Може би…

Накрая попита:

— Някога работили ли сте в семейния бизнес?

— Малко. Като млад.

— Готов ли сте да започнете работа на Сергияр като водопроводчик? Защото в бъдеще със сигурност ще се нуждаем от творци, но в момента ни трябват водопроводчици.

Очите му се разшириха от озадачение и надежда.

— Ами… да.

— Браво! — Тя плесна с длан по бюрото и сетаганданецът подскочи стреснато. — Току-що преминахте теста на вицекралицата за решителност относно крайната цел и гъвкавост по отношение на метода. Сергияр ви иска. Елате с мен.

Излезе покрай него във външния офис и каза:

— Айви, изготви на този младеж най-безобидното разрешение за политическо убежище, което можеш да измислиш. — Защото още утре несъмнено щеше да си има работа с началниците му. Макар че по този въпрос сетаганданското консулство вече беше в слаба позиция. Добре. Защото така не се налагаше да им подлага крак с фалшиви контраобвинения за тайна конспирация, включваща нападение с биологично оръжие срещу адмирала на сергиярския флот и семейството на вицекралицата, каквито — доколкото познаваше сергиярците — вече със сигурност циркулираха в голямата клюкарница рамо до рамо с „Езерото Серена е зона на въглеродно диоксидна инверсия и правителството го крие!“ и десетките други екзотични фантазии, които толкова често превръщаха сутрешните ѝ съвещания в упражнения по сюрреализъм.

„Колония Хаос. Няма нужда да измислям каквото и да било, то само се поражда…“

Беше към края на сутрешната опашка от документи, подготвена ѝ от Айви, и вече си представяше как се измъква от кабинета навреме, когато раздвижване във външния офис ѝ подсказа, че се е появил още един непредвиден в графика посетител, по дяволите . Радост замени раздразнението ѝ, когато чу гласа на Оливър и отговора на Айви:

— Вас със сигурност ще ви приеме, сър. Заповядайте, влезте.

Още преди да е затворил докрай вратата Корделия скочи да го посрещне с целувка за добро утро, но от прегръдки се въздържа заради раните му. Успял бе да се измие и да се преоблече в свободна цивилна риза и стари работни панталони, тоест изглеждаше точно толкова отпускарски, колкото му бе наредено. Болничната миризма на мазило против изгаряния и нови превръзки се рееше силна около него, а движенията му все така бяха предпазливи, но лицето му беше спокойно, а очите му се усмихваха.

— Уредихме си завод за пластобетон! — посрещна го Корделия с голямата новина и развълнувано му разказа за разговора си с Карийн, докато той си избираше стол — спря се на един с права облегалка, обърна го и седна с лице към облегалката. Корделия приседна на ръба на бюрото си на една ръка разстояние от него.

Той вдигна глава и я погледна с широка усмивка.

— Да ти кажа, една жена би трябвало да се вълнува толкова от, знам ли, други подаръци. Дрехи, бижута.

— Да бе. Аз не се задоволявам с нещо по-малко от завод. Смятай се за предупреден. Има и по-хубаво — Карийн ще дойде за вечеря.

— Чудесно. Винаги съм харесвал Карийн.

— Всички харесват Карийн. Това, изглежда, е нейната суперсила. За щастие, тя я използва за добро.

Оливър скръсти ръце върху облегалката на стола.

— Аз също имам новини. След снощните арести…

— Ох! Съвсем забравих за това, а казах, че ще…

Той вдигна ръка да я спре.

— Фреди Хейнис ще получи конско, задължителен курс по самоотбрана, от онези, дето ги водят отегчените командоси в базата, и разрешително за зашеметител.

— Ами… добре. Струва ми се добре балансирано решение, макар че…

— Провинилият се отбор по ботушено поло ще получи… Фьодор. Не можах да преценя дали гневният баща или засраменият командир говори по-силно в него, но на тяхно място щях да се надявам да е второто.

— А. — Корделия се усмихна. Едва ли беше от хубавките ѝ усмивки. Може би беше усмивката на Червената кралица.

— С други думи, смятай, че тази работа съм я свършил вместо теб.

Тя кимна, после добави колебливо:

— А с Майлс как се спогодихте снощи? Той не каза почти нищо тази сутрин.

Спокойствие се разля по лицето му.

— Нали знаеш онова чувство, когато си намерил път до пристана, било в морето, било в космоса, когато всичко изщраква на мястото си и разбираш, че си довел кораба си на сигурно място? И най-после можеш да си отдъхнеш?