Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Снощи се беше прибрал от градината изтощен, и нищо чудно — разчитайте на Майлс да изстиска и последните капчици живот от уморен човек, а и какво толкова си бяха говорили двамата? — позабърсал се бе с мокра кърпа и се бе сринал със стон в леглото. Там, благодарение на военната фармацевтика и нейните чудеса, беше спал спокойно, вместо да се мята в агония. Тази сутрин беше станал… бавно. Е, не точно като живите мъртви — сънливата му усмивка беше твърде доволна като за зомби, — но дано раздвижването го ободреше.

Блейз и Айви си бяха прекарали добре на пикника вчера, Блейз бе потънал в работа, което винаги му носеше радост, а Айви бе довела цялото си семейство или поне онези негови членове, които бяха в града. Всички си бяха прекарали добре и се бяха отървали без сериозни наранявания. И вече бяха подготвили сутрешния ѝ график.

— Предварителната редакция на официалното видео от пикника е готова и чака одобрението ви — докладва Блейз. — В планетарната мрежа циркулират куп частни видеа от, ъъ, от злощастния огнен инцидент. Според мен ще е разумно да пуснем и наша версия, подходящо редактирана, така да се каже.

— А имаме ли наш запис?

— Да. Случайно бях наблизо и правех пейзажни снимки на поляната и подготовката за фойерверките. Получиха се страхотни кадри на целия екшън!

Корделия не беше подозирала, че в гърдите му дреме военен кореспондент.

— Оливър едва ли ще се зарадва особено.

— О, адмирал Джоул е излязъл страхотно . Проучването ми показва, че снимките, на които предпазва с тяло внуците ви, са най-популярните тази сутрин в цялата мрежа.

— Да, наистина са хубави — обади се Айви. — Най-добрите ги запазих в отделен файл да си ги имам.

Корделия не можеше да устои повече.

— Дайте да ги видя.

Голият до кръста Оливър, съобразителен и храбър, наистина беше излязъл добре. Корделия ги прегледа отново, после каза:

— Омъжена си, Айви.

— Това не пречи да гледам .

— Мда. Направи ми копие на файла, става ли?

Айви се усмихна лукаво.

— Непременно.

Ако се съдеше по изражението му, Блейз бе изпаднал в кратко неведение. Двете жени се спогледаха и не го осветлиха.

Накрая Корделия се обърна към него:

— Включи и тях, но гледай фокусът на фоторепортажа да е върху пожарните екипи и ефективния начин, по който овладяха кризата. Военната подготовка на Сергияр е на ниво и така нататък.

— Да, ама огънят изобщо не стигна до фойерверките.

— Да благодарим на небесата за това. Действай, Блейз.

Той побърза да си запише дадените му инструкции.

Корделия добави:

— А като ти остане минутка, събери във файл всички снимки и видеа на облака от радиали, които успееш да намериш, преди, по време и след инцидента, и ги прати на доктор Гамелин от университета. Снощи не ми даде мира. Явно за пръв път се наблюдава подобно поведение на местната фауна. Много беше развълнуван. Имало някаква теория как този вид радиали винаги кацали на земята при гръмотевична буря и дали това не можело да се използва в метеорологията. Доктор Гамелин явно държи на експерименталната наука. — Корделия одобряваше, разбира се. Ескобарските докторанти, които професорът бе довлякъл снощи, доста се бяха уплашили и се наложи неколкократно да им повтарят, че такива инциденти не се случват всеки ден. „Да ги видим, като ни разлюлее земетресение — помисли си Корделия, а после: — Сергиярската екосистема не е за женчовци.“

От друга страна, най-опасното животно, открито досега на планетата, беше един внесен отвън и крайно агресивен вид човекоподобна маймуна. Може би си струваше да изтъкне това при случай.

Настани се на бюрото си за сутрешната опашка от съобщения. На третото настроението ѝ се скапа — „Плас-Дан“ изпращаха простодушно запитване защо офертата им е останала без отговор и настояваха за такъв. „А бе, хора, никой от вас ли не е изучавал теория на игрите?“ Да вземеш грешното решение в „Дилемата на затворника“, тоест да предадеш партньора си с надежда за по-ниска присъда, вместо и двамата да си мълчите пред полицията и да се измъкнете безнаказано, носеше известна полза само ако играта се състои от един рунд. Само че животът не се състоеше от отделни рундове в игра, а представляваше непрекъснат процес. Което онези типове от „Плас-Дан“ би трябвало да разбират отлично, защото в собствения им завод имаше поточни линии с непрекъснат цикъл на производство, нали така? За жалост Корделия си имаше работа с мениджърите на компанията, а не с инженерите.