Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Само че Гридград имаше нужда от материали… Корделия изсумтя ядно и остави съобщението настрана да се вмирише още малко. Макар че не би могла да го бави дълго.

За радост, точно в този момент Айви я прекъсна — обаждаше се по интеркома, което беше знак, че Корделия може да откаже на молбата, каквато и да е тя.

— Ваше височество? Аташе гем Сорен от сетаганданското консулство е тук. Няма насрочена среща, но явно смята, че е важно да ви види.

Е, май бе прибързала с радостта си от прекъсването. Нямаше представа какво мислят в сетаганданското консулство за снощната арт-катастрофа — бяха запазили мълчание по въпроса, — но май сега щеше да разбере.

— Да влезе.

Гем Сорен се беше изкъпал и преоблякъл, но определено изглеждаше недоспал. Носът му беше отекъл, а по насиненото му лице нямаше и следа от клановата окраска, което ѝ се стори любопитно. Изпъчи се в стойка мирно пред бюрото ѝ с вид на провинил се войник пред дисциплинарна комисия.

— Вицекралице Воркосиган. Тук съм да поискам… не, да ви помоля … да ми дадете политическо убежище на Сергияр.

Корделия примигна.

— Ъъ… защо?

— Консулът ми е много ядосан. Твърди, че никога не ми е давал разрешение за изложбата, но истината е, че не ми е забранявал да я организирам. Нареди да отпътувам за дома със следващия кораб, а там без съмнение ще ме изритат от дипломатическия корпус. Няма да има бъдеще за мен, освен в семейния бизнес. — Ако се съдеше по тона му, подобна съдба беше по-лоша ако не от смърт, то поне от сериозна хоспитализация. — Там ме чака единствено позор!

Корделия, като човек със значително по-голям жизнен опит, се върна в спомените си. Когато младеж се изправи пред първия си провал, той му изглежда непреодолим. Когато си се сблъскал с десетки, просто казваш на следващия да си вземе номерче и да се нареди на опашката. Но предвид душевното си състояние в момента гем Сорен едва ли би оценил по достойнство това нейно наблюдение.

— Политическото убежище изглежда доста крайна стъпка. Първо, това означава да се откажете от сетаганданското си гражданство. Защо просто не подадете молба за имигрантски статут по нормалните канали?

— Знам какъв е законът, вицекралице. Но корабът потегля довечера . А замина ли, повече няма да мога да се върна. Семейството ми никога не би ми дало пари за билет.

Означаваше ли това, че семейството му е от бедните геми, които се държат със зъби и нокти за трудно извоювания социален статут като бедните вори? Какво бяха пожертвали, за да осигурят на своя син шанса да възроди изгубения статут на семейството?

— С какво се занимава семейството ви?

Той почервеня и се изкашля. Отклони поглед. И промърмори:

— Баща ми и чичовците ми ръководят голяма компания за водопроводни доставки на Сигма Сета.

Корделия се замисли над думите му и редактира предишната си представа за семейното положение на гем Сорен. Изглежда, след като не беше успяло да вземе преднина в надпреварата за стандартните гемски роли, по-старото поколение в семейството бе решило дружно да плюе на гемската игра и да се прицели в трупането на богатство. Което означаваше, че Микос е проява на атавизъм, а героичната му роля на културния фронт е негова собствена идея. Ясно защо не гореше от нетърпение да се върне у дома и да го посрещнат с хоровото: „Казахме ти.“

— Вече опитах друго — добави гем Сорен. — Помолих Кая Воринис да се омъжи за мен, което би ми дало законово право да остана. Но тя ми отказа.

„А аз си мислех, че сутринта не може да стане по-странна…“

— И колко… колко категоричен беше отказът ѝ?

Гем Сорен се изкашля отново.

— Много… много категоричен, ваше височество.

„Браво на теб, Кая.“

— Лейтенант Воринис изглежда силно отдадена на кариерата си, поне на този етап от живота си.

— Тя… каза нещо в този смисъл, да.

„Казала ти е, че е един сетагандански съпруг беглец би съсипал непоправимо шансовете ѝ за повишение, нали?“ И той бе решил да се обърне към следващата жена в редичката, с надеждата тя да му оправи проблемите? „Редно е сам да си ги решаваш, момченце. Може да си сетаганданец, но все пак си на трийсет години…“

Прекъсна я звуков сигнал откъм комтаблото. Айви ѝ сигнализираше за… какво? Нещо по-важно от настоящия ѝ разговор, очевидно.

— Да, Айви?

— Видеообаждане за вас, вицекралице, важно, струва ми се. От Карийн Куделка.

Корделия изправи гръб, живнала изведнъж. „Любимата ми почти-снаха е тук?“ Каква беше тази история с внезапните семейни визити в последния месец, толкова ли не знаеха как да изпращат теснолъчеви съобщения…