Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Толкова добре се спогодихте, значи?

— Така мисля. — Размърда се на стола, разкърши гръб и примижа леко. — Казах му за момчетата. И за всичко останало, макар и без да навлизам в детайли.

Заля я прекрасно чувство на облекчение.

— О, благодаря ти.

Той се вгледа в нея и линията на устните му се смекчи.

— Ти също носеше тежестта на мълчанието. И нито за миг не се приведе под нея.

Корделия размаха ръце.

— Това върви с работата.

Той продължи да я гледа, отвори уста да каже нещо, но после очевидно избра друго:

— Не знаех с кого ще говоря — с Майлс Бараяреца или с Майлс Галактика, но за мой късмет снощи той беше в бетанско настроение.

— Бях приготвила един-два пръта, които да му вкарам в колелата, ако тръгне да се прави на стария Пьотър — призна тя. Като се започне с двете прапрабаби в собственото ѝ фамилно дърво… някой дали му беше разказвал за тях?

— Често ли го прави?

— Понякога. Това да си граф, изглежда, ти бърка в мозъка. Културно влияние, такива неща. — Замълча, изчаквайки търпеливо. Както и очакваше, Оливър сам отвори темата.

— На път през апартамента пратих теснолъчево съобщение на Десплейнс. Благодарих и се извиних.

— Сигурен ли си? Напълно? — тихо попита тя.

Кратко кимване.

— Разбрах го със сигурност щом натиснах бутона за изпращане. Едва ли бих могъл да го нарека тежест, която ми е паднала от раменете, защото така и не стигнах до тежестта. Беше по-скоро усещане за простор, сякаш светът ми внезапно се е отворил, разгънал се е, а аз стоя изумен под синьото небе. Много странно усещане. Не мисля, че се дължеше на обезболяващите обаче. — Измери я с поглед. — Не ми изглеждаш особено изненадана. Как е възможно да си знаела какво ще реша, щом самият аз не знаех?

— Не знаех, разбира се, но ти ми подсказа — когато пристъпи към оплождане, вместо просто да замразиш гаметите. Сякаш, съзнателно или не, си искал да наклониш везните в полза на този проект.

Той се замисли, после каза:

— В други времена сигурно биха те изгорили на клада като вещица.

— О, я стига — каза тя, доволна.

Необичайно за Майлс, отпътуването на следващия ден не беше свързано с нарочен бърз куриер на разположение на лорд-ревизора, а с редовен пътнически кораб, който спазваше разписание. Екатерин, която ръководеше преселението, изглежда, си даваше доста по-ясно сметка за този факт от своя съпруг, но така или иначе всички основни членове на групата, плюс помощния персонал и багажа, се събраха при парадния вход на двореца, готови да се натоварят на конвоя от наземни коли. Малко по-рано Корделия бе дочула Майлс да преговаря с дечурлигата относно допустимото тегло на личния багаж и процента на камъните в него — експонати с научна и сантиментална стойност — и тези преговори бяха извикали злорада усмивка на лицето ѝ. Е, Майлс можеше да си позволи допълнителните пътнически такси.

Оливър си беше взел довиждане със семейството ѝ на закуска и бе потеглил към болницата в базата за поредния преглед при специалиста по изгаряния. Карийн беше тръгнала малко след това да хване най-ранната от трите совалки, които кръстосваха ежедневно между Карийнбург и Гридград, където, без съмнение, много скоро щеше да се обзаведе с кохорта от инженери, които да я следват като омагьосани патенца. Засега нищо не бе тръшнало Айви на пода, изскачайки от комтаблото ѝ да съсипе безценното време, което Корделия бе отделила да изпрати своите хора. „Животът е хубав.“

Майлс докуцука задъхан до Корделия на алеята и обхвана сцената с поглед. Е, ако не друго, хаосът поне беше организиран. След миг каза:

— Знам, че страдах, задето съм единствено дете, но… девет братя и сестри? Сериозно?

— Не забравяй да преброиш и Марк — поправи го тя. — Макар че може да се спори дали си му брат или родител.

— Брат — каза Майлс. — Решихме, че сме братя. От законова и всяка друга гледна точка.

— Значи от само дете ставаш едно от единайсет. Постарах се, както виждаш, макар и със закъснение. Животът е пълен с такива засади.

— Е, точно с такива едва ли. Обикновено.

Тя го изгледа с вдигната вежда.

— Че ти кога си се смятал за обикновен?

Той сви рамене. „Точка за теб.“

— Погледни го от хубавата страна. Дели ни огромно разстояние, така че няма да си делиш играчките с никого.

Екатерин, която тъкмо минаваше покрай тях, хванала по едно дете във всяка ръка, подхвърли:

— Поне докато не пораснат значително.

— В това няма никаква логика — оплака се Майлс под нос. Зарея поглед към яркото сергиярско утро. — Постоянно се питам какво би казал татко за всичко това.