Петър Бобев - Парола „Херострат“

За ден-два, но…

Ако не тях, поне него те отклоняваха от налитащите понякога потискащи размисли.

Така и сега. Звуковият синтезатор му четеше последното съобщение за избухналия конфликт на границата между Еквадор и Колумбия. А го беше предизвикал той самият. Ей тъй, на шега. За разтуха. Чрез „имплантиран“ в Интерпол негов агент бе „пошушнал“ на еквадорските власти, че преоблечени като колумбийски войници трафиканти на наркотици на еди-коя си дата щели да пресекат границата, като в същото време бе уведомил колумбийската полиция, че там ще минат еквадорски контрабандисти, също маскирани като войници.

Шегата излезе сполучлива. Избухнала бе престрелка, с ранени и убити. Намеси се ООН, за да предотврати готовия да се разрази военен конфликт.

Ех, не се стигна до края, но все пак…

Слушалата в ухото му бръмна леко, колкото муха. Не понасяше резкия звук на обикновения телефон.

Включи видеофона.

Беше Алфонсо.

— Важно съобщение! — проехтя мембраната.

— Май че се позабави! — изтрака Суфло по клавиатурата.

— Да! Ухапа ме змия. Лежах една седмица в болница. Затова…

— Добре, говори!

— Проследих го. Той изрови някакво растение от джунглата.

— Какво растение?

— Не знам. Но нося няколко негови корена.

— Е?

— Убеден съм, че е много важно. Иначе онзи не би напуснал лабораторията си за нещо второстепенно.

— Продължавай наблюдението! — нареди Суфло.

И включи радиовълната на Ким Сен Ву.

Онзи се обади начаса.

Суфло веднага постави въпроса си:

— Защо не ми казваш какво става?

Кореецът отвърна смутен:

— Чаках да се уверя напълно. Да не ви подвеждам.

— Какво точно е станало?

— Намерил е в гората устойчиво на заразата растение.

При тази вест Суфло се задъха от вълнение.

— Устойчиво? Сигурен ли си?

— Да! Вече нямам съмнение. Опитах да го отклоня, да насоча търсенето му в друго направление. Да го подведа. Не успях.

Суфло губеше търпение:

— Какво точно е постигнал?

— Сега няма да ви обясня цялата технология. Разбирате, нали? Но едно е безспорно. Противодействието е в ръцете му. Всички експерименти го потвърждават. В лабораторни условия и в инсектариума. Тези дни ще го провери и в природни условия. Със заразени цикади.

Доктор Суфло премисляше напрегнато. Не биваше да се бави. Трябваше да действа. Но и не биваше да избързва. Да не сгреши.

— Следи го! — нареди и на него той. — И докладвай за развоя на събитията през два часа!

Отдръпна ръка от клавишите. Вирна глава. Стисна зъби. Какво трябваше да предприеме?

Това променяше всичко, обръщаше с главата надолу цялата му постройка.

А беше свикнал да извлича полза от всяка промяна.

Трябваше да извлече и от тази. Макар и тъй неочаквана.

Мозъкът му, изглежда за сметка на немощното тяло, понякога вземаше решенията си по-бързо и от електронноизчислителна машина.

Той набра телефонния номер на Георг Крумов.

Обади се самият учен. Ясно, не излизаше от лабораторията. По всяко време можеше да бъде намерен там.

— Драги Крумов! — набра думите си в синтезатора доктор Суфло. — Обаждам се пак аз.

Онзи оттатък разбра начаса с кого говори. Естествено, друг нямаше такъв бездушен метален глас.

— Нима…

Не довърши удивлението си.

— Да, аз съм! Изпълних заканата си. И дочаках.

— Какво?

— Новото ви откритие!

Гласът оттатък заглъхна:

— Защо пък вие ще го чакате? Тъкмо вие.

— Аз съм Мефистофел, драги Крумов! Аз купих душата ви. Нали аз ви подарих цялата лаборатория?

— Тя не е ваша. Тя е крадена.

— Но аз ви я дадох. И в нея вие постигнахте всичките си успехи.

— Това успехи ли наричате?

— За мен — и двете. За вас, предполагам, само последното. Но по божиите закони и то е мое.

Крумов почти извика в слушалката:

— Оставете ме на мира! Не искам да говоря с такъв… Такъв…

Не намери ли подходящ епитет, или го възпря вродената му деликатност?

Суфло, все едно не чул, продължи:

— Няма защо да се караме. Аз ви се обаждам не току-тъй. Имам ново предложение.

— Какво?

— Всъщност то си е предишното. Макар че по морални съображения би трябвало да ми предадете откритието си, новото, безплатно, тъй като аз съм ви финансирал от самото начало, пак ви предлагам да го откупя. Срещу милиарди.

— Не ви ща милиардите!

— Става дума за милиарди! Броя им ще определите вие.

— Казах, не ги ща!

Суфло продължаваше да трака по клавишите:

— Може би ще ме запитате защо ми е?

— Не ви питам.