Петър Бобев - Парола „Херострат“

Но за него — по-ценна от всички богатства на света!

Как бе оцеляла в заобикалящата я смърт?

Какви свойства притежаваше?

Или ги беше придобила?

Способност да противостои на сатанинския вируид!

Намури стоеше отстрани, в обичайната безстрастна поза, присъща на племето му. Сякаш не го засягаше. А Крумов се въртеше около намереното растение, оглеждаше го, опипваше го, сякаш търсеше по някакви външни признаци да разгадае тайната му дарба.

Накрая се опомни.

— Донеси сандъка и лопатата! — помоли той другаря си.

Не отиде. Предпочете да остане при находката си.

Сякаш да не му избяга.

После всичко стана лесно и бързо.

Изрязаха почвата с корените на папратта и я прехвърлиха в сандъка. Ведно с пилота го пренесоха до машината, настаниха го на най-безопасното място.

И отлетяха обратно.

В изпълнение на изричната заповед от доктор Жан Суфло, Алфонсо беше проследил Георг Крумов и Намури до летището, след което с принадлежащия на организацията хеликоптер се бе спуснал подире им.

То се знае, извънредно предпазливо. Онези не биваше и да допуснат, че са преследвани.

Такава гонитба предизвикваше в него неприятни спомени. За онова, което се бе случило преди няколко години, когато, бягайки с отвлечения учен, витлото на хеликоптера им беше улучено от полицаите. Той бе излетял пръв извън люка, преди Крумов и преди машината да се блъсне в дървото.

И Алфонсо като пленника си се бе оплел в клоните, само че бе предпочел да не мърда оттам по-дълго време, защото очакваше, че полицаите ще дойдат да проверят какво е станало. Каквото и направиха.

Оттам, отгоре, свит в гъстата шума, той бе останал неоткрит, докато в същото време бе видял всичко. Спасението на Крумов и папуаса, огледа на катастрофата и отлитането на самолета им.

Чак тогава, след като главната опасност бе преминала, усети болките от счупеното си ребро и навехнатия крак. Сам си знаеше с какви мъки, с колко болки, почти готов да изгуби съзнание, бе успял, дето се казва, с една ръка и един крак, да се свлече на земята.

И там с един клон, като с патерица, да се добере до реката, където изчака два дни, докато мина лодката на един мисионер, та го върна обратно в града.

Този път това не биваше да се повтори. Затова през цялото време подсещаше пилота да лети ниско, в бръснещ полет, докосвайки върхарите, та онези пред тях да не забележат нищо.

И бяха успели.

Незабелязани, бяха видели как апаратът на Крумов се спусна върху обгорената поляна, как тримата се побавиха малко, след което веднага излетяха обратно.

С изключителна бързина!

Какво всъщност бяха видели? Какво ги бе накарало толкова скоро да се върнат?

Поколеба се за миг. Сетне реши. Те нямаше къде другаде да ходят, щяха да се приберат в летището. А там ги чакаше неговият помощник. Нямаше да ги изпусне.

А в това време Алфонсо трябваше да провери какво бяха видели долу на поляната.

Той даде знак на пилота, който плавно приземи апарата.

Бандитът скочи още преди колесарят да е докоснал земята и притича към купчината току-що изкопана пръст.

Не беше нужна особена прозорливост, за да разбере, че от това място беше изкопано някакво растение.

А защо ще го вадят?

Да дойдат със самолет дотук, за да изкоренят някакво храстче или бурен! Ведно с корена и пръстта.

Какво ли представлява то, каква ли ценност?

Не можеше да си отговори, но се досещаше, че ще да бъде наистина ценно. И че той, Алфонсо, би следвало да докладва за това където трябва.

И то напълно изчерпателно.

С някакво доказателство.

Какво ли?

И както гледаше четвъртитата дупка, забеляза няколко разкъсани, недоизскубани корена.

Коленичи и с пръсти ги изчегърта от земята. Уви ги в носната си кърпа, мушна я в джоба си, след което се подпря с ръка, та да се изправи.

Тогава усети острата болка в дланта си.

И зърна опитващата да избяга змия.

Скочи, настъпи я с крак. Размаза главата й.

Ала каква полза? Тя вече бе впръскала отровата си.

Не се уплаши толкова. Защото я позна.

Пясъчната змия!

Отровата й не е силна. Рядко е смъртоносна.

Но все пак трябваше да побърза!

Можеше да изчака до пристигането си в града, където една инжекция с противозмийски серум нямаше да бъде излишна.

Той изтича към самолета.

Влезе, нагласи се в креслото, даде знак на пилота да поема обратно.

Раната вече не болеше. Даже си помисли дали не се бе убол в някое трънче. Но при тези змии е така — не боли, не се зачервява, не се подува.