Петър Бобев - Парола „Херострат“

— Наследената от чичото мина е била само прикритие. Да отклони вниманието от истинския му бизнес. Престъпният му бизнес!

Георг наистина беше объркан съвсем:

— И все пак… Не мога да повярвам…

— Че и ние отначало не вярвахме. Но доказателствата се оказаха необорими. И трябваше да го арестувам. Но той ме превари. Отрови се.

— Че толкова сериозни ли са били престъпленията му?

— Може би, повече от това, за което сме уведомени.

Въпреки всичко, което бе чул, ученият все не можеше да го повярва:

— Но в какво впрочем го обвинявате? Него?

Гласът на инспектора доби нова метална нотка:

— Имайте предвид, че всеки, който е бил във връзка с покойника, е под подозрение. Затова ще ви съобщя някои факти, за да сте наясно в каква каша сте забъркан.

— Слушам!

— Малко късно се сетихме да го проучим по-основно. Той идва от Хаити. А сведенията оттам са двусмислени. Дори се споменава за някаква връзка с наркотрафика.

— И таз добра!

— Но изглежда, бързо се е отказал от това. Прекалено много внимание се отделя от световната общественост (и полицията!) на този бизнес. Понеже е достатъчно съобразителен, е прехвърлил усилията си в други области, които не са обект на особено любопитство. В дейности — на средата между почтените действия и престъплението.

— А именно?

— Може и да не сте чували. Но съществува и това. Доставка на жени от Югоизточна Азия привидно под най-благовиден предлог за съпруги на преситени от еманципираните си жени европейци. Които понякога се озовават из публичните домове. Прехвърляне на работници, все от същите райони, за задоволяване недостига от евтина работна ръка в плантации и мини навред по света. Естествено, срещу прилична комисионна, понякога надхвърляща печалбите от наркотиците. — И добави: — Също така контрабанда на археологични находки с особена ценност навред, от всички центрове на древните култури.

Георг Крумов мълчеше. Цял живот бе търпял разочарования. Та и сега ли?

Внезапно гласът на инспектора го стресна:

— Казах ви, всеки е под подозрение. Вие също. Затова ви моля да ми съобщите всичко, което е във връзка с изброените деяния. Пък и не само с тях. При евентуална вина от ваша страна, това ще бъде смекчаващо обстоятелство.

Ученият най-сетне се бе опомнил. Той скочи на крака.

— Не намирате ли, че вече прекалявате?

Стана и Колуел:

— Службата ми е такава, да не бъда деликатен. Аз ще ви оставя сега. Но знайте, че сте под наблюдение! И ако се сетите нещо, което може да ни интересува, обадете ми се! Разчитахме на неговите самопризнания, за да се доберем до цялата му организация. Защото със смъртта му постигнахме само едно — обезглавяването на бандата. Но тя е като Лернейската Хидра — на мястото на всяка отрязана глава израства нова. Затова ни е нужно да хванем тялото, а не само главата.

Той тръгна към вратата:

— Повтарям, нужни са ни сведения, каквито и да са, за структурата на организацията, за отделните ръководители и изпълнителите.

Веднага след излизането му в лабораторията влезе Ким Сен Ву.

— Чух заканата му! — рече той. — Иска да ви уплаши. Та в паниката си да предприемете нещо, което да му даде някаква нишка за издирването.

— Каква паника! — вдигна рамене Георг. — Защо паника? Та аз наистина нищо не знам. И да ви кажа, все още не мога да повярвам. Такъв джентълмен…

Вече трети ден Намури живееше в селото на похитителите си, а все още не го бяха изяли. Напротив, чудеха се всячески как да му угодят. Оставили го бяха да спи сам в най-новата, най-чистата колиба. Предлагаха му най-вкусните си гозби. Ако откажеше питката от сагова палма, тозчас му предлагаха варени батати. Не останеше ли доволен от сладкия им вкус, поднасяха му върху бананов лист печена грудка от таро.

Толкова се стараеха да изпълнят всяка негова прищявка, че накрая му ставаше неудобно да ги разкарва. Затова ядеше всичко, което му предложеха. И риба, и раци, и охлюви, жаби, червеи, дървесни кенгура, кускус, плъхове, папагали.

Затова страшната мисъл не можеше да излезе от главата му — дали всичко това нямаше за цел да го угоят хубаво за подготвяното жертвоприношение? У папуасите духовете на прадедите остават най-доволни от човешко месо.

А имаше пълна свобода на движение. Ех, не съвсем. Всеки път, когато тръгнеше да излезе извън селото, все някой се намираше да го последва: мъж, жена, дори дете. Като сянка. Затова пък имаше достъп до всяко кътче в селото. Можеше да влиза в женските колиби. Но защо да влиза? Та той знаеше цялата вътрешна уредба. Огнище от няколко камъка, върху които ври нещо в глинено гърне, а пушекът излиза направо през покрива. В плетени кошници — останала още неизядена храна: я грудка от ямс или таро, я някой нахапан банан. Нямат нужда от хамбари и складове. Храната е навън. Трябва ли ти плод или грудка — ето я градината до селото. Остава само да си го изровиш. Трябва ли ти дивеч — ето я джунглата. Остава само да го простреляш.