Петър Бобев - Фаетон

— Ей тъй, свиреше и изведнъж — нищо! Оглуша.

Пеев вдигна апарата, превъртя бутоните нетърпеливо.

Нищо! Всички станции мълчаха.

Само някакво слабо пропищяване при смяната на вълните.

Значи батериите не са изтощени.

Тогава антената?

Но и тя в ред.

Какво друго?

Сега, в тая тъмнина, не можеше и да мисли за разглобяване, та да дири повредата.

Тогава, кой знае защо, тъкмо в тоя миг Пангу рече:

— Виж какво, туан! Щом има много хора, и аз ще дойда при Белия вир. С много хора злите духове не са страшни.

Даяките, вече готови за сън, се надигнаха разсънени.

— Какви духове? — запита Джалонг.

И преди Пеев да му даде знак, че не бива да издава тайната им, Пангу заразправя най-изчерпателно за всичко, което бе видял, като се почне от съществото, което го бе гонило по клона на каури, та се свършеше с подобните на него духове, които бяха убили глигана ей тъй, без да го докоснат.

Слушателите му останаха мълчаливи няколко минути, слисани от чутото. Макар да живееха и да се препитаваха далеч от родните си села, суеверието бе пуснало яки корени в душите им. Бяха научили само това: в града има лоши хора, в джунглата — зли сили. И едните, и другите трябва да отбягваш!

Тъкмо в тоя миг, при това досадно напрежение, радиоапаратът изведнъж проговори:

„Драги слушатели, по неизвестни причини всички наши предаватели престанаха да излъчват в продължение на три минути. Сега продължаваме предаването с музика.“

Пеев сви устни — неизвестни причини! Как може да се говори така днес, когато са изучени до последния детайл всеки генератор, всеки модулатор, антена, проводник? И когато с тях боравят най-квалифицирани кадри? Пък защо ли не? Докато има техника, ще има и аварии. Нали техническото устройство е неспособно да се саморегулира, както живият организъм? Отдавна беше убеден в това — време е вече човекът да ограничи убиващата го техническа цивилизация. Да потърси и други източници на енергия. Централите да работят върху принципа на живата клетка. Транспортните средства да се придвижват с изкуствени мускули, а енергията им да се произвежда от белтъчни молекули и синтетични митохондрии. Тогава няма да има необясними аварии, няма да има замърсяване на околната среда. И то при най-висок коефициент на полезно действие…

Въобще неслушал радиото, Джалонг се изправи.

— Туан Пеев не ни предупреди, че ще ходим при духове.

Предчувствуващ какво могат да предизвикат тия изпуснати от Пангу думи, биологът го прекъсна уверено:

— Абе вие тук мъже ли сте? Или изкуфели бабички?

— Мъже сме, туан. Можем да се бием с други мъже, с хора, не със зли сили. Срещу тях власт има само дукун. А сред нас няма такъв.

Пеев го изрече почти на шега:

— Дукунът съм аз. Не видяхте ли и днес, че крокодилът, дето гонеше Пангу, не ме закачи?

Джалонг възрази:

— Може и да си дукун, ама бял дукун. С нашите духове се оправят само нашите дукуни.

Зашушука нещо с другарите си и рече твърдо:

— Туан, ние ще се връщаме!

— Как така ще се връщате? Че нали сме се уговорили?

— Уговаряхме се за непентеси, не за духове.

— В такъв случай няма да ви платя.

— Не ти щем платата, туан, не ти щем нищо! Не се гневи! Само да си нямаме вземане-даване с ония…

Той опита да засегне чувствата им:

— Нима ще ме изоставите сам, в непознатата гора?

— Ако иска, туан може да се върне с нас. Ако не иска, нека остане! Нали е дукун?

В гласа му освен решителност прозвуча и лека насмешка.

Внезапно музиката прекъсна и дикторът отново се обади:

„Излизането от строя на нашите предаватели се оказа, че не е изолирано явление. По същото време са преустановили работата си всички радиостанции в света. И всички други електронни уредби: изчислителни машини, радари, телевизионни предаватели, електронни микроскопи. Нашият научен коментатор изказва предположението, разбира се, с най-голяма резерва, че това може да представлява експеримент с неизвестно тайно оръжие, на някоя от свръхсилите.“

Това съобщение, само по себе си извънредно заинтригуващо, тоя път не задържа за дълго вниманието на учения. По-важно му изглеждаше другото — че щяха да го напуснат водачите му. И тъй да го принудят да се откаже от разкриването на завладялата съзнанието му малка тайна.

— Моля ви — рече той. — Покажете се мъже, и то съвременни мъже, а не… Спазете уговорката ни, останете с мен!

Джалонг поклати глава:

— Няма, туан! Решихме, ще се връщаме. Още утре заран…

Пеев опита да каже още нещо, но оня отсече: