Петър Бобев - Фаетон

Вечерята беше готова и всички седнаха вкупом да се хранят.

— Отначало се гнусях от падналите в яденето комари — рече Пеев. — После се убедих, че в стомаха ми те са по-безвредни, отколкото навън.

Садикин подметна:

— В действителност те са най-опасните хищници в джунглата. Не знам кой друг звяр е пролял повече кръв от тях, от тия милиарди малки кръвопийци.

— Навярно пиявиците?

Яванецът се усмихна:

— Редовно пръскам дрехите си с репелент, който ги отблъсква. Благословен да бъде тоя, който го е измислил!

— И аз — рече ученият. — Какъв биолог щях да бъда, ако оставех да ми изпият кръвта някакви си примитивни твари?

Вече привършваха вечерята, когато доктор Пеев запита:

— Господин Садикин, бихте ли приели предложението ми да станете водач на експедицията?

Оня се замисли. Ако откажеше, щеше да възбуди подозрения: защо? Можеха да го проследят.

И отвърна:

— Приемам!

Погледна ги бегло — не подозираха, че ги мами.

Не запита дори каква е целта на тая експедиция. Знаеше — европейците идват тук, за да се хвалят пред познатите си после с какви опасности са се преборвали в джунглата или да отмъкнат някой ловен трофей. Навярно — и тоя също.

Доктор Пеев включи радиоапарата си на вълната от Джакарта. Почти всички, макар и уморени, затанцуваха в ритъма на предаваната мелодия.

Той вече се канеше да го изключи, за да спят, когато радиоговорителят обяви:

— Извънредно съобщение!

И повтори:

— Извънредно съобщение!

После почна да го чете с равен, безучастен глас:

„Както навярно мнозина си спомнят, в изпълнение на програмата за изследване на Слънчевата система от Земята бе изстреляна междупланетна станция «Юпитер 5» със задача да влезе в околоюпитерова орбита, по-близо от най-близкия му естествен спътник Амалтея, и след като изпрати на Земята резултатите от предвидените изследвания и направените снимки, да се вреже в неговата атмосфера, като до разрушаването му от огромното налягане и температура предаде сведения за състава и състоянието на веществата в различните слоеве.“

На най-близкия клон, огряван от пламъците на огнището, блесна нещо. Все едно диамант!

Не, не беше диамант, а окото на лемурчето лори, което подскачаше по клона като жаба.

Хоп-хоп! Докопа някакво насекомо и тозчас го схруска.

Садикин извърна поглед от него и отново се отдаде на своите си мисли. Трябваше да се откопчи от тая досадна компания! И то така, че никой да не допусне закъде се е отправил. Никой да не го проследи. И така спокойно да отиде при своята мина, да продължи захванатата работа.

Сигурен беше — щом е намерил три парчета, защо да не намери още триста? Нали една и съща сила, от едно и също място ги бе довлякла там и засипала с тиня?

А радиото не прекъсваше предаването:

„Отдавна е известно, че в орбита между Марс и Юпитер се носят хиляди малки небесни тела, от които на астрономите са известни повече от хиляда и шестстотин с диаметър над петнадесет километра. Редом с тях летят други десетки хиляди по-малки. И чудовищен пръстеновиден облак от прах, навярно получен от разрушаването на някои астероиди. Много от тях обаче се отклоняват от тая орбита, някои пресичат орбитите и на Земята, и на Венера, та даже и на Меркурий. Навярно си спомняте за астероида Икар, комуто някои учени прогнозисти бяха предрекли, че ще се сблъска със земното кълбо?“

Като метнато одеяло прелитна някакво живо същество почти над главите им.

Калонг — огромен плодояден прилеп!

Облъхна ги с крила, после се спусна към реката и както летеше, натопи муцуна във водата да утоли жаждата си и отмина нататък, изчезна в мрака.

А говорителят не спираше:

„Досега десетки космически апарати са прекосявали тоя чудноват пояс, тоя чудовищен въртоп от големи и малки скални късове. И все — безаварийно. Тоя път е станало нещо изключително. Учените уведомяват обществеността толкова късно, защото все са се надявали за благоприятен изход. Телевизионната камера, радиопредавателят, всички устройства на станцията са действували нормално. На Земята са предадени десет снимки на срещнати малки астероиди, навярно не повече от сто метра в диаметър, между които апаратът е преминал безпрепятствено. И изведнъж всички устройства прекъснали работата си. Станцията изчезнала безследно. Ако е имало сблъскване с небесно тяло, камерата щеше да го заснеме и да изпрати образа му на земните приематели. Щеше да го улови радарът. А то — нищо! Без никакъв сблъсък. Сякаш някой внезапно е прекъснал със свръхмощен заглушител потока на всички изпращани към нас електромагнитни импулси. Учените от цял свят дирят трескаво обяснението за това необяснимо явление. Радиотелескопите без прекъсване подслушват сектора, където е станала аварията, дано доловят и най-слабите сигнали, ако въобще има такива. Изказват се най-различни предположения: от смущения поради слънчеви изригвания до намесата на чужда цивилизация. И нито едно достатъчно обосновано и убедително. Това е всичко, което е известно досега. Когато получим нови известия, ще ви уведомяваме своевременно.“