Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Но ние трябва да бягаме — чу се писъкът на Ема. — Трябва да се махнем. Не можем да чакаме каквото и да е. Трябва да намерим сигурно място.

— Няма да намериш сигурно място, като бягаш — избоботи Хорас. Трябва да използваме главите си.

— Все още смятам — каза Тимъти, — че реагирахме твърде прибързано. Няколко дни повече или по-малко не биха променили нещата.

— След няколко дни може да си мъртъв — викна му Хорас.

— Поне трябва да устроим на Геън подобаващо погребение — възрази Тимъти.

— Геън не влиза в сметките — продължи със същия тон Хорас. — Геън е мъртъв. Повече нищо не може да му се случи. Ние сме още живи и това, което ще стане, ни засяга и…

Буун стъпи на един стол и от него се качи на масата, като срита чиниите вляво и дясно.

— Млъкнете всички! — прогърмя гласът му. — Млъкнете и седнете!

Всички млъкнаха и се вторачиха в него.

— Вас това не ви засяга — язвително каза Ема. — Не сте един от нас.

— Направихте ни с Коркорън част от групата си — отвърна Буун, — когато ни казахте, че никога няма да можем да напуснем това място. И двамата имаме право да говорим. Всички сме в едно положение. Тъй че млъквайте и сядайте!

Стреснати, те си намериха столове и тихо седнаха. Буун се обърна към Коркорън, който все още стоеше до стената.

— Джей, ако някой почне да вика или се изправи на крака, ще му запушиш ли устата?

— С удоволствие — отговори Коркорън.

— Разбирам — започна Буун, — че това е просто една дребна семейна разправия и че повечето от вас не мислят и половината на това, което казаха. Но вие не можете да отидете просто където и да е, и смятам, че трябва да обсъдите това. Аз ще играя ролята на арбитър, независимо дали ви харесва или не.

Хорас се изправи. Коркорън се отблъсна от стената и се насочи към него. Хорас седна.

— Има ли нещо, което искаш да кажеш? — попита го Буун.

— Това, което щях да кажа, е че никой от нас не би ви приел. Вие нямате знанията, необходими на един арбитър.

— В такъв случай ти ли ще ме просветлиш?

— Хорас не може да го направи — намеси се Инид. — Той ще го каже, както той го вижда. Ще намали значението…

Хорас се изправи. Коркорън се отлепи от стената. Хорас пак седна.

— Добре, мис Инид. Може би ще ни представите вашата безпристрастна версия — каза Буун. После се обърна към Хорас: — Ти ще имаш възможност за това по-късно. Но правилата си остават същите — никакви викове, никакви разправии.

— Ние сме група бегълци — започна Инид. — Ние сме…

— Не бегълци! — викна Хорас.

— Млъкни! — каза Буун. — Инид, моля ви, продължете.

— Както вече казах, ние идваме от милион години във вашето бъдеще. През тези години човешката раса се е променила.

— Бе подтикната към промяна — прекъсна я Хорас. — Сама тя никога не би се променила.

— Не можеш да си сигурен — обади се Дейвид. — Вземи например Хенри.

— Мога да съм сигурен. Неограничените…

Буун вдигна ръка. Хорас млъкна.

— Непрестанно споменавате тази дума — обърна се Буун към Тимъти. — Точно щях да ви запитам повече за нея и се появи Машината от Атина. Кажете ми какви са тези Неограничени?

— Неограничените са друг вид разумни същества — обясни Тимъти. — Те са някъде от центъра на галактиката. Не са с биологична структура. Може би някога са били, но по-късно са се превърнали в това, което са сега.

— Всъщност — каза Дейвид — ние знаем малко за тях.

— Не бих казал — възрази Хорас. — Знаем поне приблизително какво представляват.

— Добре — продължи Буун. — Отклонихме се от темата. Инид ни говореше за това как човешката раса се е променила за един милион години.

— От същества с телесна структура, с биологична структура, расата се промени в безтелесни, нематериални създания, в чисти интелекти. Сега са подредени в огромни общества върху кристални решетки. Те са…

Хорас избухна:

— Такава гадост! Безсмъртието…

— Млъкни! — изрева Буун. После се обърна към Инид: — Но вие сте човешки същества. Хората в базата до Атина са човешки същества. С биологична и…

— Имаше някои, които се разбунтуваха — каза Инид. — Някои, които побягнаха, за да се спасят от дематериализацията.

— Дематериализацията бе за голяма част от човешката раса нещо подобно на нова и вълнуваща религия — обясни Тимъти. — Имаше все пак някои, които въстанаха яростно срещу нея. Ние бяхме сред тях. Има и много други въстаници, които се крият в различни времеви отрязъци. Ние се защитаваме в малки, твърде отдалечени групи. Така сме по-трудни за откриване. Избягахме и сега Неограничените и техните агенти ни преследват. Смятам убеждението, че дематериализацията е религия, за напълно човешка идея. Убеден съм, че за самите Неограничени това не е религия, а план, вселенски план. Неограничените са сигурни, че едно-единствено нещо може да оцелее след гибелта на вселената. И това е интелектът. Така Неограничените са се заели да създадат общества от чист интелект. Вероятно не само от човешката раса, но и от много други разумни същества в галактиката, а може би и във вселената. Неограничените в тази галактика може да са само една обикновена мисия сред много мисии, разпратени по цялата вселена, за да обработват внимателно невежите, варварски народи.