Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Той купи доверието ми и плати много добре за него — каза Коркорън. — Бих работил всеотдайно за всеки, който ми плаща. Никога, през целия си живот, не съм изменял на клиентите си.

— Ала в дадения случай не сте се доверили на клиента — продължи Дейвид.

— Не мога да отрека. Но той ми даде повод за това. Наблюдавах го не за да му навредя, а за да съм сигурен, че той няма да ми навреди. Беше интригуващо потаен. Не заслужаваше голямо доверие.

— Сигурно е знаел за разрушаването на хотела — каза Хорас. — Вероятно посетителите са били уведомени. И след като е знаел това, непростимо е да зареже Машината, в която е живеел и да допусне възможността присъствието му да бъде разкрито.

— Може би не е знаел за хотела — отвърна Коркорън. — Посетителите не се уведомяват до последния възможен момент. И дори тогава няма публични съобщения. Това е една от онези историйки, които биват покривани. Аз самият научих това дълго след като Мартин бе изчезнал. А твърде малко слухове ми се изплъзват.

— В такъв случай — предположи Дейвид, — е възможно да е заминал по спешност, като е смятал, че скоро ще се върне. Може би заради това е оставил голямата Машина.

Хорас изръмжа на Буун:

— Не ни обяснихте как вие двамата попаднахте в Машината. Не как сте я открили — това го разбирам, а как сте влезли вътре?

— Казах ви, че мога — отговори Буун. — Мога да минавам отвъд. Повече не мога да ви кажа. Сам не разбирам как го правя. Всичко, което зная, е че мога да го правя само при опасност.

— Това не е обяснение — каза Хорас. — Нима човек не знае какво прави, когато го прави?

— Съжалявам. Повече не мога да ви помогна.

— Щом стигнахме до подобни деликатни въпроси — обади се Коркорън, — бихте ли ми казали какво означаваше онази нечленоразделна смесица от звуци, която чух, когато се свързах с вас за пръв път?

— Аз мога да ви отговоря — каза Тимъти. — Както може би сте забелязали, ние сме доста потайни. Понякога като че ли твърде отдадени на мания за преследване. Смятаме, че в нашата система за свръзка не може да се проникне. Но срещу нас стоят сили, които са могъщи и удивително интелигентни. Не можем да сме убедени в безопасността си. Никога не можем да сме сигурни. И затова когато разговаряме помежду си чрез системата за свръзка, ние използваме един много древен език, език на един немногочислен народ. Надяваме се, че по тази причина дори и някой да е проникнал в системата ни за свръзка, вероятността да разшифрира какво си казваме е много малка.

— Това — каза Буун — е най-откачената ситуация, с която съм се сблъсквал.

— Още не знаете и половината — продължи Тимъти. — Вие не познавате Неограничените. Ако ги познавахте…

От кухнята долетя писък. Тимъти и Ема скочиха на крака. Нора се появи пищяща на кухненската врата. Шапката на главата й се бе накривила, а ръцете й мачкаха завързаната на кръста й престилка.

— Посетители! — изкрещя тя. — Имаме посетители! И нещо не е наред. Машината се приземи в цветната леха и се преобърна.

Столовете изскърцаха и всички се втурнаха в кухнята, устремени към външната врата. Коркорън погледна Буун.

— Може ли да е оня от Атина?

— Така предполагам — каза Буун. — Но по-добре да отидем да видим.

Те се спряха на верандата пред кухнята и се взряха в това, което ставаше в цветната леха. По нейната дължина зееше дълбока бразда, изорана от правоъгълен предмет, около дванайсет стъпки дълъг и шест широк, със забита в почвата предница. Дейвид, Хорас, Инид и Тимъти се опитваха да я побутнат или издърпат. Ема ридаеше отстрани.

— Трябва да им помогнем — каза Коркорън.

Двамата с Буун се втурнаха през градината.

— Какво искате да направите? — попита Буун запъхтения Хорас.

— Да го измъкнем от земята — изпъшка Хорас. — Да го обърнем с дясната му страна нагоре.

С усилията на всички, апаратът бе освободен и изправен.

Хорас и Дейвид скочиха към нещо подобно на люк в стената. Люкът бавно отстъпи под натиска на впитите им ръце, после изпука и се отвори. Дейвид се хвърли в отвора, пропълзя малко навътре, сетне отстъпи назад.

— Помогнете ми! — викна той. — Успях да хвана Геън.

Хорас се вмъкна до него и заопипва навътре, след което двамата запълзяха навън, теглейки едно отпуснато човешко тяло. Извлякоха го през лехата и го положиха на тревата.

Геън лежеше по гръб. Устата му кървеше. Едната му ръка висеше изкълчена, гърдите му бяха подгизнали от кръв. Хорас коленичи до него и го повдигна. Очите се отвориха и окървавената уста помръдна, но се чу само клокочещ звук.