Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

Инид се втурна напред и коленичи до него.

— Всичко е наред, Геън. Ти си на сигурно място. Ти си в Хопкинс Ейкър.

— Какво се случи? — изкрещя Ема.

Думите излязоха с кръв.

— Няма я — изломоти той, после кръвта го задави.

— Коя я няма? Коя?

— Атина. — и това беше всичко.

Обади се Тимъти:

— По-добре да го пренесем в къщата. Той е тежко ранен.

— Как е могло да се случи? — извика Ема.

— По дяволите, катастрофирал е — каза Дейвид. — Бил е ранен и е изгубил контрол.

Раненият отново се опита да проговори. Хорас го повдигна още. Инид се опита да избърше кръвта около устата му с тънка носна кърпичка, но само я изцапа.

— Атина — долетя задавян от кръвта шепот. — Атинската база я няма. Унищожена е.

И той се отпусна в ръцете на Хорас. Буун се доближи до тях и опипа пулса на гърлото на Геън. Сетне дръпна ръката си.

— Този човек е мъртъв — каза той.

Хорас отдръпна ръце със страхопочитание и остави тялото на Геън да се спусне на тревата. После бавно се изправи сред мъртвешкото мълчание, обхванало групата. Те се гледаха един друг и не разбираха напълно какво се е случило.

— Не трябва да го оставяме навън. Ще ми помогнете ли да го пренесем? — обърна се Тимъти към Буун.

— Трябва да го погребем — каза Ема. — Да му изкопаем гроб.

— Първо да поговорим — намеси се Хорас.

— Най-напред, преди всичко друго, трябва да поговорим.

— Къде да го сложим? — попита Тимъти Ема.

— В някоя спалня — отговори тя. — На горния етаж. Крайната спалня вдясно. Не можем да го сложим в салона. Кръвта ще изпоцапа мебелите.

— Какво ще кажеш за оръжейната? Това ще е по-лесно. Няма да има нужда да го носим нагоре по стълбите. Там има една кожена кушетка. После лесно ще избършем кожата.

— Добре. В оръжейната.

Буун и Тимъти вдигнаха тялото, като Буун го хвана за раменете, а Тимъти за краката. Минаха през кухнята и трапезарията, придружени от Дейвид, който разбутваше настрана столовете, за да освободи път. След като прекосиха салона, стигнаха до вратата на оръжейната.

— Ето там — каза Тимъти. — Там до стената.

Положиха мъртвия на кушетката и Тимъти се втренчи в него.

— Не зная — каза той. — Не зная как да приема това. В тази къща не е имало смърт от деня на пристигането ни. Това е ново преживяване и не сме готови за него. Както знаете, ние сме почти безсмъртни. Времевият механизъм го позволява.

— Не, не знаех — отвърна Буун.

— В балона на времето ние не остаряваме. Остаряваме само когато сме извън него.

Буун не отговори нищо.

— Тази случка е неприятна — продължи Тимъти. — Това е една от критичните ситуации, с които човек винаги може да се сблъска. Трябва да решим какво ще правим. И то — без да допускаме грешки. Това е най-важно — никакви грешки. Елате с мен. Другите сигурно вече разговарят.

Другите не разговаряха. Събрани в трапезарията, те викаха и крещяха.

— Знаех си — викаше Ема. — Знаех, че ще стане така. Просто знаех. Живеехме твърде спокойно. Смятахме, че така ще продължи вечно. Трябваше да гледаме напред, да кроим планове…

— Планове за какво? — изкрещя Дейвид. — Как можехме да знаем за какво да правим планове? Как можехме да знаем какво ще се случи?

— Недей да крещиш на жена ми! — изрева Хорас. — Никога повече не разговаряй със сестра си с подобен тон! Тя е права. Трябваше да предвидим всички възможни ситуации и да си изработим начин за реагиране на всяка една от тях. Не да висим тук, както в момента, и хванати неподготвени, да се опитваме да открием най-правилния изход.

— Мисля — каза Тимъти, намесвайки се в разправията, — че това, което трябва да направим, е просто да се успокоим и да разсъдим спокойно.

— Нямаме време за спокойни размишления — изкрещя Хорас. — Не и за ленивия размисъл, който имаш предвид. Познавам те добре, Тимъти. Само отлагаш нещата. Не си готов да постигнеш каквото и да е. И никога няма да можеш. Спомням си…

— Съгласен съм, че трябва да направим нещо — викна Дейвид. — Смятам, че подходът на Тимъти е неправилен. Нямаме време да седим и да чакаме нещо да се случи. Вероятно има мерки, които бихме могли да предприемем. Но не може всеки да продължава да вика какво смята за правилно и…

— Трябва да се махнем! — изпищя Ема. — Трябва да се махнем оттук!

— Няма полза — надвика я Дейвид — от паническо бягство. Бягство — да, ако се налага, но планирано.

— Аз няма да бягам — отново извиси глас Хорас. — Не възнамерявам да бягам. Бягството е за страхливци, а аз не бих казал…