Клифърд Саймък: Магистрала на вечността

Някакво приглушено пляскане го върна към действителността. Шапката стоеше срещу него и се тръскаше така, както куче се отърсва от вода. При тръскането разкъсаните и разпилени негови одежди се оправиха. Шапката внимателно седна.

Не съм напуснал поста си , каза той на Коня. Ще се върна и ще изпълнявам задълженията си. Дойдох, за да се отърва за известно време от вълка. Само ме подхвърля и влачи насам-натам. Отдалечава се, за да си помисля, че ме е оставил, но после се обръща и се хвърля отгоре ми. Зъбите му непрекъснато ме дъвчат и…

— Налага се да се примириш с това — нареди му Коня. — Това е ролята, която трябва да играеш. Докато приличаш само на парцалена кукла, те няма да подозират, че ги шпионираш. Имай предвид, че и аз трябва да се преструвам. Трябва да се правя на клоун, да говоря така, както те биха очаквали да говори едно странно извънземно, да ги лъжа и да им играя евтини номера.

Като номера, който бе извъртял на Инид, като я накара да повярва, че трябва да държи пръста си в онази точка, докато той връзва възела. Поради факта, че я накара да му помогне и да почувства това, той беше спечелил доверието й. А мрежата, разбира се, си беше там през цялото време и за да стане видима, бе необходимо само леко усилие на мисълта му.

А за да я убеди във важността на присъствието й върху мрежата, я бе накарал да повярва, че наистина е откраднала онзи телевизор, който самият той бе поставил в розово-виолетовия свят. Където, между другото, бе поставил и сандъка с картата. Подтикът да отиде при телевизора бе заложен в ума й още докато той я беше убедил, че двамата мислят един към друг. После я беше оставил да мисли, че го спасява от лилавото чудовище, което всъщност просто се опитваше да се повози заедно с тях на мрежата.

Нямаше да е необходимо да правиш нито едно от тези неща, ако си беше гледал работата , каза Шапката. Но ти се чувстваш длъжен да се бъркаш в живота на другите. Никой не те е молил за съвет или помощ. Ти си просто нежелан натрапник, на всяка манджа мерудия!

— Може би е така — призна Коня. — Но аз не мога да бъда друг, когато един дребен външен тласък би могъл да помогне на една раса да поеме пътя към пълното развитие на интелектуалните сили.

И аз съм ти помагал , продължи Шапката. Дори много пъти сам съм взимал решения. Така и си навлякох неприятностите с Вълка. Твоят безценен Буун си дремеше глупашки край огъня и вълкът почти го беше докопал. След миг-два щеше да му разкъса гърлото, ако не бях овладял малкия му мозък и не го бях изпълнил с чувство на братска привързаност към Буун.

— Да — съгласи се Коня. — Ти наистина се справи отлично, както ти казах и преди. Свърши добра работа и с програмирането на Машините на времето, така че да са готови когато и да реши семейството да побегне с тях. Дори програмирането на Машината на Мартин да го докара тук с Неограничените се оказа отлична идея, макар че когато той се появи, не мислех съвсем така.

Освен това спасих Коркорън, докато вие бяхте в картата. Наблюдавах го, и когато щеше да падне, го повалих в безсъзнание и го доведох на Магистралата. И сега се превръщам в играчка на вълка, за да мога да шпионирам твоите избраници Буун и Инид. Това не е най-подходящата награда за…

— Кажи ми — прекъсна го Коня, — забелязал ли си някакви белези, че те двамата ще стигнат докрай в своите интимни отношения?

Вече го направиха , отговори Шапката. Мисля, че Инид се чувства виновна, че това е станало преди обреда, който те наричат сватба. Не разбирам защо е необходима тази сватба.

— Не се и опитвай — каза Коня. — Сексуалните нрави на повечето раси са твърде неясни. А синдромът, който хората наричат любов, е напълно неразбираем.

Но Шапката вече не го слушаше. Беше изпаднал в периода си на парцалена кукла и лежеше отпуснато върху масата.

Бедното малко животинче, помисли си с внезапно съчувствие Коня. Може би наистина заслужава почивка.

Коня си спомни деня, в който бе намерил това същество в един музей на собствения му народ. Може би бе оставен там за времето, когато расата му щеше да е изчезнала. Беше хвърлил един поглед към Шапката и беше продължил, защото не желаеше да се товари с останки от миналото. Все пак по-късно се беше върнал, за да вземе куклата. И никога не бе престанал да благославя импулса, накарал го да стори това. Защото Шапката разполагаше със странни възможности, надхвърлящи собствените му представи. Като например способността да се движи и да се пренася в пространството и времето без приспособления като мрежата.