Клифърд Саймък: Магистрала на вечността

Изправи се и тръгна към колата. Беше останал в дерето повече, отколкото беше очаквал. Слънцето скоро щеше да залезе.

Вие се върнахте , радостно извика сферата. Помислих, че може да не се върнете. Тази мисъл ме измъчи.

— Не е трябвало да се измъчваш — каза Мартин. — Тук съм.

Провери батерията — беше заредена до своя максимум. Премести сферата от седалката и се качи в колата, готов да потегли.

— Имам един въпрос — каза той. — Ти притежаваш ли чувство за морал?

Какво означава морал? — попита сферата. — Обяснете ми, моля.

— Няма значение — каза Мартин. — Ще се справиш. Ние с теб ще станем добър екип.

После подкара автомобила обратно към пътя.

Коня седеше отпуснато на една маса пред кубоподобното кафене, което сега беше празно. До него се полюляваше мрежата със сандъка, в който бе затворена картата на галактиката. Телевизорът, който Инид мислеше, че е откраднала, беше върху масата, точно до ръката му. Трамваят все още стоеше на релсите и чакаше следващия си пътник, който може би никога нямаше да пристигне. А всичко това бе обвито в мъгливата сивота на Магистралата на Вечността.

Той се замисли за Магистралата, както много пъти беше правил преди. До момента размислите му не го бяха довели доникъде, а, както предполагаше, никога и нямаше да го доведат. Чудеше се кой или какво е създало този безкраен път, прокаран встрани от обикновеното време и пространство. За първи път беше чул за пътя много отдавна и много далеч оттук от едно странно същество, което се надсмиваше над почти всички потребности и качества на живота. Това създание беше нарекло пътя Магистрала на Вечността, но не му отговори, когато Коня го попита за причината, породила това име.

— И не тръгвай да я търсиш — беше го предупредило странното същество. — Тя не може да бъде открита с търсене. Просто трябва да попаднеш на нея.

Коня беше попаднал на нея преди хиляди години. За свое удивление беше я открил в картата на галактиката, но беше убеден, че не я е построила неговата раса, макар и да е знаела за нея.

Щом бе попаднал на Магистралата, беше решил, че това е удобно място, където може да размишлява над големия избор от действия, разкриващ се пред него. Беше донесъл кубоподобната къща с масите и столовете и бе оставил робота да се грижи за тях. Тъй като имаше релси, той бе поставил трамвай върху тях и беше инсталирал алармена инсталация, за да бъде предупреден, ако някой или нещо се появи в тази част на Магистралата.

Дълги векове нищо не се случи. После, само преди години, алармата бе задействана при първото преминаване отвъд на Буун. Изглежда, че тази странна случка даваше ключа, търсен от Коня за решаване на проблема с хората от Хопкинс Ейкър.

Той се надяваше, но не беше сигурен, преди Буун да се появи за втори път. Тогава разбра, че е свидетел на съвсем нови способности у раса, в която никога не бе подозирал подобни заложби. Сам по себе си талантът не беше толкова важен, колкото фактът, че човечеството притежава скрити възможности да развива у себе си нови способности по време на своята еволюция. Когато осъзна това, Коня направи Буун част от своя план.

И сега този проект, каза си Коня, най-после бе приведен в действие, като се развиваше дори по-добре от очакванията му. Това, което оставаше, бяха години на внимателно следене и наблюдение, за да е сигурно, че няма да се появят пречки. Но и той щеше да помогне в това. Спайк и Шапката щяха да бъдат приети от новото семейство, както преди това бе се случило със Спайк в продължение на години.

Коня се захили, като се сети за това. Галактическият Център беше направил Спайк свой замаскиран агент и го бе внедрил в семейството в момент, в който той се готвеше да избяга от Неограничените. Докладите на Спайк бяха потвърдили подозренията, че тази група хора заслужава особено внимание.

Разбира се, нямаше гаранция, че Коня нямаше да се провали с този си проект, както бе ставало преди. Оказа се, че интелектът има нищожни шансове да достигне пълното си развитие. Беше имало други раси, на които се бе опитвал да помогне в дългите им усилени години, но всяка от тях се беше проваляла. Имаше и раси, които се проваляха, без той да се опитва да им помогне. Хората-Дъги се бяха провалили в самия край, тъй като се бяха лишили от истинските си ценности и подтискаха чувствата си, докато те изчезнаха напълно. Неограничените пък бяха погубени от собственото си фанатично желание за кръстоносни походи. Дори неговият собствен народ се беше провалил, когато в твърде успешното си търсене на безсмъртие бе пожертвал размножителните си способности и накрая бе оставил Коня като свой единствен представител.