Робърт Шекли - 16 страховити истории

— На „вас“ ли? Кои „вас“?

— Магьосниците.

Знаех си, че рано или късно ще изкопчи истината. Фил ме погледна, присви очи, сбърчи вежди:

— Обясни ми.

— Правя магии.

— Аха.

— Правя ги в теменос , свещено място — измънках, сякаш всичко останало беше ясно.

Фил се втренчи в мен, намръщи се и аз си казах, че ей сега ще ме уволни. Лицето му придоби замислено изражение. Вгледа се в саката за известно време. След малко каза:

— Можеш ли да направиш така, че нещо да се появи на масата, тук пред мен?

— О, не! Магията не действа на открито. Тя не обича да я гледат. Не е като науката. Магията обича да се крие.

— Тогава какво правиш, ако искаш да получиш нещо?

— Правя магия в моя теменос . В повечето случаи обаче не си пожелавам нищо конкретно. На магията не й харесва.

— Аха, добре. Обаче, когато правиш магии на свещеното ти място, винаги се появява нещо, така ли?

— Не винаги. Обаче доста често.

Фил се втренчи в мен за известно време. След няколко минути измърмори:

— Това е безумие, да знаеш.

— Знам.

— Обаче ми стана интересно. Искам да ми демонстрираш.

— Може. Само че не тук в магазина. Мисля, че на магията не й харесва. По-добре в апартамента ми.

— Хубаво. Не ме интересува къде ще го направиш. Искам само да видя.

Срещнахме се вечерта на по-следващия ден. Фил прояви тактичност да не се присмее на тесния ми, разхвърлян и непочистен апартамент. Аз обаче се досетих какво си помисли: „Този ли е магьосник? Трябва да съм луд, за да му повярвам.“

Носеше нещо, на което да направя дубликат. Много малка златна монета. Каза, че не била нещо ценно — само двайсет долара.

— Не е добре да искаш от магията конкретни неща — предупредих го.

— Тогава как ще разберем дали действа?

Не се сетих какво да отговоря.

— После си я искам обратно — каза той, като ми подаде монетата. — По възможност в допълнение с още две-три.

— За връщането, най-вероятно ще си я получиш. За другото, ще видим какво ще реши магията.

Сложих монетата на свещеното място, което бях направил в дрешника. Помолих Фил да остане отвън, докато кажа заклинанията и извърша специалните жестове. Не обичам да ме гледат, докато правя магия. Мисля, че това намалява шансовете за успех.

Фил седна на леглото. Аз влязох в дрешника и затворих вратата. При магията нещата никога не са сигурни. Трябва да се досетиш коя Сила да призовеш и да се надяваш да е в добро настроение. Направих онова, което мислех, че ще подейства в конкретния случай.

Когато излязох, Фил попита:

— Сега какво ще стане?

— Утре вечерта по същото време ще отворя теменоса .

— Тоест дрешника?

— Сега това е теменос .

— Не може ли да надникнем сега? Може би каквото има да се появява, вече се е появило.

Поклатих глава:

— Няма да отворя вратата преди утре вечер. Нетърпението е много вредно, когато правиш магии. Не можеш да пришпорваш Силите. Двайсет и четири часа е минималният срок. Две денонощия ще е още по-добре.

Фил ме изгледа, сякаш искаше да възрази, но само сви рамене и каза:

— Добре. До утре.

Когато Фил дойде на другата вечер, отворих дрешника. В теменоса имаше седем златни монети. Изглеждаха абсолютно еднакви.

Дадох ги на Фил.

— Мисля, че това е решил да ти даде богът или духът, или каквото е там, на магията — казах му аз.

— Нали каза, че духовете не обичат да ги молиш за конкретни неща.

— Духовете са непредсказуеми.

Фил подрънка с монетите в шепата си. Подаде ми една.

— Хайде и ти да спечелиш нещо.

— Не, благодаря — отговорих.

— Вземи, де.

Пусна монетата в джоба ми. Замисли се съсредоточено. След малко добави:

— Склонен ли си на едно бизнес предложение?

— Искам първо да го чуя.

— Ще ти се обадя по-късно — отговори той и си тръгна.

След около седмица Фил ме извика на вечеря с него и няколко негови приятели в един скъп ресторант недалеч от „Съливанс“. Обясни ми, че са приказвали миналата нощ и имали предложение за мен.

Представях си как е минала срещата с приятелите му. Фил им е казал:

— Сигурно ще ми се изсмеете, но знам, че всички сте отворени за необичайни инвестиции.

— Разбира се — отговорил е Джон. — Каква е далаверата?

— Познавам един тип, който прави магии или нещо подобно.

След това сигурно е разказал какво се случи и е добавил:

— Вижте, не знам как го прави, но мисля, че си струва да вложим някой и друг долар в това.

И така, седяхме си в уютно задимения ресторант, под бледата златиста светлина, зяпахме бързащите насам-натам чевръсти сервитьорки, пиехме си питиетата и всички ме гледаха.