Робърт Шекли - 16 страховити истории

После добави благодарствена бележка за този, който би могъл да го прочете, защото все пак вие сте причината да пиша всичко това.

Преди няколко години работех в универсалния магазин „Съливанс“ в Манхатън. Вечер се връщах в едностайния си апартамент в Долен Ийстсайд и правех магии.

Магията съществува. Обаче запишеш ли веднъж заклинанията си, тя престава да действа. А започнеш ли да искаш конкретни неща, вместо просто да вземаш онова, което тя ти дава, проблемите са неминуеми. Аз пазех тайните за себе си.

Магията не е нещо, което просто ползваш. Навлезеш ли в нея, попадаш в светове, в които нещата стават по своя логика, която ти се изяснява чак впоследствие. Неуловимостта, противоречивостта на магията обясняват съдбата на магьосниците от древността, които са превръщали предмети в злато и са печелили доверието на крале, получавали са власт и влияние, само за да бъдат разобличени след това като измамници и шарлатани и да изгубят всичко.

Най-способните сред тях обаче не са били мошеници. Те са похабили магическите си сили, като са ги разкрили пред крале и учени и са се поблазнили от богатство. Така са навлекли безжалостния гняв на магията върху главите си.

Имах усещане за чистотата на тази материя, но все още не бях напълно убеден. Така се сдобих със саката, марка „Дона Каран“.

Работата ми в „Съливанс“ беше да свалям старите стоки от щандовете и манекените и да слагам новите. По това време изследванията ми върху магията вървяха добре. Наскоро бях открил принципа на теменоса — колко е важно да си създадеш свещено място. Сам научавах думите и комбинациите от думи, звуците и жестовете, които ми се струваше, че притежават магически свойства. И понякога на заранта намирах появили се през нощта предмети в моя теменос , в свещеното ми място.

Веднъж магията ми донесе малък слон, скулптуриран от парче стара, отлежала слонова кост. Продадох го в един антикварен магазин за двеста долара, въпреки че не можах да обясня откъде го имам. Продуктите на магията нямат произход. В повечето случаи обаче експериментите ми не водеха до никакъв осезаем резултат.

Чудех се дали мога да си избера нещо и да помоля магията да ми направи копие, или да ми донесе друг такъв предмет. Не исках прекалено много, поне така мислех.

По време на една от редките ми нощни смени в „Съливанс“ нарочих част от дрешника за свещено място, очертах магическите линии и сложих по средата едно сако „Дона Каран“, за да го види духът.

На заранта бях възнаграден с четири идентични копия на сакото. Заедно с оригинала — общо пет. Нямаше как да ги различиш. Бяха абсолютно еднакви, до едва забележимия дефект на един вътрешен шев.

Тогава още не подозирах, че магията има планове за мен. Нямах представа, че съм под постоянното наблюдение не на друг, а на самия Фил, отговорника на етажа.

Фил влезе точно когато прибирах допълнителните сака в раницата си.

— Какво криеш тук?

— Тези четири сака са мои.

Той се усмихна покровителствено:

— Да имаш случайно касова бележка? Не, нали?

— Нищо не разбираш. Тези сака не са на магазина. Аз ги направих.

Фил огледа внимателно дрехите.

— Моделът ми е познат. Имаме го изложен.

— Това е оригиналът. Другите са мои копия.

Фил ги огледа отново, намръщи се и каза:

— Я, ела в кабинета ми да изясним тая работа.

Кабинетът на Фил беше на мецанина. След като провери модела, той отиде при компютъра си и потърси артикула. С изненада установи, че има само една бройка.

— Трябва да е станала грешка — измърмори. — Сигурно сме поръчали пет.

Обади се в дистрибуторската фирма и оттам му казаха, че наистина е било поръчано само едно сако. Другите четири нямаше как да са дошли.

— Не разбирам.

— Вината е моя — признах.

— Твоя? Как така?

— Аз ги направих. Съжалявам, не искам да създавам проблеми. Не ме уволнявай. Слушай, задръж саката. Обещавам повече да не се повтаря.

— Чакай, че не схващам. Как така ти си ги направил?

— Ами така — отвърнах, като все още не исках да му разкривам истината.

— Обясни ми по-конкретно как стана. Какво направи. Не може да са паднали от небето.

— Всъщност точно така стана. Или поне така мисля. Лично не съм видял нищо. Не ни е позволено да гледаме.