Робърт Шекли - 16 страховити истории

Изведнъж забелязах мигаща светлина отпред. Силвиу я видя в същия момент и намали още, докато колата започна да придърпва от ниската скорост.

— Какво е това? — попита Хелън, а другите се скупчиха напред да видят.

— Нямам представа — отговори Силвиу, — но сега ще проверим.

Отново намали леко, защото колата твърде силно занасяше в калта.

— Свали предавката — посъветва Джулио и Силвиу превключи на втора.

Колата стана по-стабилна. След малко стигнахме до светлината и видяхме, че е човек, облечен с дълга мушама, който размахваше фенерче. Спряхме и Силвиу свали прозореца си.

Последва кратък разговор на румънски. Накрая Силвиу изръмжа и удари с юмрук по кормилото.

Човекът с мушамата каза на английски:

— Обясних на вашия приятел, че този път не води никъде. След около три километра свършва. Освен това е опасен дори в хубаво време. Не видяхте ли предупредителния знак?

— Сигурно го е отнесла водата — отговорих аз. — Какво можем да направим?

— Продължете още двайсетина метра. Отляво има пътче, което се качва в планината. Пак е черно, но може да се мине. Къщата ми е там. Предлагам да пренощувате при мен.

— Къща? Насред нищото?

— Само няколко от стаите са завършени. Когато всичко стане готово, хотелът ми ще има най-красивата гледка в тази планина. Не че ще видите нещо сега…

— Къщата ви е хотел?

— Ще бъде. Най-хубавият в областта. А дотогава, дори в сегашното му състояние, ще е по-подходящ за пренощуване, отколкото тук, навън, в това време. Ако сте съгласни, ще ви заведа.

Това изглеждаше най-доброто решение. Силвиу последва човека на първа до разклона след двайсетина метра. После, буксувайки, се заизкачвахме по изровения от двете страни черен път. Силвиу се бореше с кормилото, за да не затънем в издълбаните от водата бразди. Най-сетне стана равно и излязохме на широка поляна, в другия край на която бе недовършената постройка.

Мълниите осветиха хотелчето, построено в традиционен румънски стил, с красиви дърворезби. Домакинът спря пред вратата и помаха с фенерчето.

Докато влезем, станахме вир-вода. Човекът ни даде кърпи да се избършем. Беше среден на ръст, широкоплещест, но не пълен, пооплешивял и с кръгло, весело лице. Представи се:

— Аз съм Йоан Флорин. Добре дошли в моя хотел. Все още не е завършен, както ви казах, но мога да ви предложа легла и вечеря, ако не сте много придирчиви.

Благодарихме му и аз попитах:

— Откъде знаехте, че идваме?

— Не знаех, разбира се. Но погледнах през прозореца на горния етаж и видях фаровете ви по пътя долу. Понеже знам, че не води никъде, освен дотук, а пък аз все още не съм открил официално хотела, се досетих, че сте пътници в беда и слязох да ви посрещна.

Флорин приготви вкусен гулаш, което ни напомни, че не сме далеч от унгарската граница. Супата, с малко хляб и домашно бяло вино утоли глада ни, който доста се беше засилил, докато пътувахме.

После, преди да отидем да си легнем, Флорин ни покани в дневната — просторна, уютна стая, заемаща по-голямата част от завършения долен етаж. Там, на чашка сливовица, се отпуснахме и забравихме проблемите.

Домакинът се оказа сладкодумен събеседник. Родом от този район, но учил в Букурещ, няколко години бе работил в Будапеща, в хотела на някакъв чичо. Освен румънски и английски, знаеше унгарски и немски, и беше истинска енциклопедия на местния фолклор.

Разговорът неминуемо се пренесе към легендите от стара Трансилвания — за ужасния Влад Цепеш, чийто замък се намираше недалеч от тук, за Ержбет Батори и навика й да си взема подмладяваща вана в кръвта на млади слугинчета, и други, по-неизвестни, но не по-малко отвратителни истории. Оттам заговорихме за вампири, сукуби и други нечисти нощни същества.

На Силвиу не му хареса посоката, в която тръгна разговорът:

— Това са легенди и са част от древния фолклор на този регион. Светът все още се увлича от тях, но основната им цел е да развлича възрастните и да плаши децата. Сега знаем, че няма такива свръхестествени явления, и че, от физична гледна точка, всяка област от земната повърхност много малко се отличава от коя да е друга.

— Съгласен съм с нашия приятел — кимна Флорин. — Науката несъмнено е права и да се твърди обратното е по-лошо от суеверие, то е непростимо словоблудство. Някои жители на Челинещи обаче — това е близкото село — считат, че самата природа, в сляпата й структура, се управлява от духове, които от време на време се месят в човешките дела — и тогава за кратко се проявява онова, което ни се струва свръхестествено, необичайно или призрачно.