Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Ти погледни в кухнята — казах на Джейни. — Аз ще видя тук.

Джейни, разбира се, я нямаше. Обаче по някакъв странен начин беше там. Не мога да го обясня. Мога само да ви разкажа какво ми се струваше тогава.

Отново огледах стаята. Търсех съществото от сферата. Търсех я. Странно как вече си бях наумил, че съществото е женско и как още чувствах присъствието й в стаята — как ме гледа. Нещо ме гледаше. Стоях така…

Изведнъж ме обхвана гняв. Не исках да ме гледа! Как смееше някакво си невидимо нещо да ме гледа?

Какво беше намислила?

Мислите ми изведнъж потекоха в коренно противоположна насока. До един момент възприемах събитието като халюцинация, но внезапно ми се стори абсолютно реално. А това вече сериозно ме разтревожи.

Много си ми беше спокойно, докато си мислех, че е халюцинация. Сега обаче трябваше да се откажа от тази утешителна мисъл. Не ми се струваше полезно да се насилвам да вярвам, че е било халюцинация. Така преценката ми нямаше да бъде надеждна. А да смяташ, че си ненадежден, граничи с лудост. Освен това е много рисковано. Аз бях сам тук — само с Джейни, но нея всъщност я нямаше. В такава ситуация на кого можеш да разчиташ?

Събрах мислено всички факти, които мислех, че знам. Имах ясното усещане, че бурята е подхванала нещо невидимо от въздуха и го е запратила в стаята през прозореца. Нещото, което бе влязло, приличаше, така да се каже, на миниатюрен космически кораб. В дневната този кораб бе побръмчал известно време като разтревожено същество. Несъмнено не функционираше както трябва. Накрая се разпадна и от вътре излезе нещо.

За момента това позволяваха мисловните ми възможности. Знаех само, че заедно с мен в стаята има нещо свръхестествено, което ме гледа, и нямах представа какво смята да прави с мен.

Понеже не разполагах с нищо друго, освен с подозренията си, реших да им дам пълна свобода.

Изглеждаше, че съществото е попаднало в стаята по случайност и сега не знае как да излезе. Спомних си как сферата се стрелкаше насам-натам, как се блъскаше в стените. Веднъж една червеношийка така влетя в таванското помещение през прозореца и се блъскаше панически насам-натам, докато се преби, преди с Джейни да успеем да я изгоним през отвора, който не можеше да намери сама.

Очаквах, че съществото ще ме нападне.

Потреперих и заех отбранителна поза. Вдигнах ръце като боксьор. Бавно завъртях главата си от едната страна на стаята към другата. Въпреки че не я виждах, мислех, че я усещам. При малко късмет щях да успея да се защитя, преди да ми стори нещо лошо.

Ситуацията беше зловеща: седях облегнат на дивана, кръвта ми изтичаше бавно от раната на гърба, прозорците се тресяха от вятъра и с напредването на нощта мракът поглъщаше всичко. Не виждах нещото никъде и затова го виждах навсякъде. Виждах го в странния прегърбен силует на камината, в подозрителната сянка върху килима, в по-тъмните триъгълни петна по ъглите на шкафове и етажерки.

За момент го мярнах, но отново го изгубих в сгъстяващия се мрак. Изведнъж усетих нещо на гърба си, близо до раната ми, усетих нещо мокро и лепкаво върху кожата си, обърнах се и го видях. Беше се залепило за гърба ми. Смучеше кръвта ми. Изкрещях и замахнах срещу него, то отскочи и се скри в ъгъла на стаята.

Джейни излезе от кухнята и попита:

— Къде е?

Посочих към съществото.

Тя грабна една възглавница и я размаха срещу него, закрещя:

— Остави го на мира, проклето нещо!

Улучи го с възглавницата и го запрати на пода. Сетне тръгна да го налага, а аз се примъкнах от дивана и започнах да го тъпча със здравия си крак. Мисля, че и двама крещяхме и пищяхме. Или може би само аз крещях и пищях, защото Джейни всъщност я нямаше.

Предполагам, че малко съм се отплеснал в този момент. Представях си, че Джейни е там и й говорех, разказвах й как съм открил това същество, тази Орла. Защото бях сигурен, че е това — Орла, свръхестественото същество, описано от Ги дьо Мопасан.

Джейни каза:

— Виж какво, Ед, това изобщо не се случва сега. Аз искам нормален живот. Можем да имаме всичко. Най-доброто. Вила в Кънектикът, апартамент в Манхатън, къща на плажа в Мустик. Ти печелиш пари, а аз чакам наследство. Можем да го постигнем. Обаче, миличък, не трябва да се замесваме в разни свръхестествени работи. Не можеш да занимаваш хората с приказки как си имал посещение от отвъдното. Кой ще купува ценни книжа от теб, ако разправяш такива врели-некипели? Не трябва да изглеждаме неблагонадеждни. Хората, които приказват за разни видения, са неблагонадеждни. Фанатици. Никога не знаеш какво ще направят. А нашият живот се основава на знанието какво можем и ще направим. И какво няма да направим. Едно от нещата, които няма да правим, е да говорим за тайнствените си преживявания.