Робърт Шекли - 16 страховити истории

Погледнах през прозорчето. Навън цареше почти пълен мрак, но мърлявата белезникава мъгла се носеше на дълги повлекла̀, сякаш протягаше пръсти да хване нещо. Погледах известно време така, после въздъхнах и продължих да се бръсна.

След като свърших, прибрах бръснача в калъфа и се върнах в спалнята.

Хелън беше приключила с ресането и сега сваляше грима си с восъчен крем.

Изглеждаше бледа и не много привлекателна, с удължено лице, което се виждаше леко изкривено в огледалото. Загледах я и си помислих: „Човек с такова лице може като нищо да убие някого, докато спи, и няма да му мигне окото. Обаче аз знам по-добър номер.“ Звучеше ми като лайтмотива на някой разказ, но да ме убиеш, нямах представа откъде ми беше хрумнало. Може би по-късно щях да се сетя.

През нощта имах кошмар. В съня ми ме обхвана зловещо предчувствие и изтичах по коридора до стаята на Джулио и Джина. Двамата бяха мъртви. Някой беше отсякъл главите им. Или пък те самите си ги бяха отсекли. Само че, ако беше така, как главите бяха сменили местата си: неговата до нейното тяло и нейната до неговото? В съня си зададох този въпрос на Джулио. Главата му се усмихна и каза:

— Виж, не е това, което си мислиш.

— Може би — отговорих, — но аз знам по-добър номер.

На другата сутрин отново потеглихме. Небето се беше прояснило и вече не валеше. Слънцето се показа и започна поредният горещ ден.

Лесно се добрахме до главното шосе. Когато стигнахме до свлачището от миналата нощ, група селяни вече го разчистваха, а един полицай насочваше колите покрай останалите отломки. Продължихме по пътя си към Будапеща, а оттам — за Италия.

Настроението се беше подобрило значително. Дори не говорехме за миналата нощ.

Само по едно време Силвиу каза:

— Оня хотелиер, Флорин… странен тип с налудничави теории. Обаче безобиден, струва ми се. Сигурно просто е искал да ни развесели.

Кимнах, но си мислех друго.

Флорин говореше за Вайхингер и Честъртън и за теорията си за изменчивия невидим свят на духовете — за какви глупаци ни е взел! Как ли се е забавлявал от мисълта за пагубното влияние на намеците му! Представях си го как се подсмихва в топлата дневна, отпива глътка ракия, наслаждава се на щипещия й вкус и си представя как гнусните му инсинуации ще ни преследват, ще изпускат отровата си, ще разпространяват коварната си зараза като спори на плесен, растяща и завладяваща тъмните кътчета на съзнанието ни, докато месеци или години по-късно, когато ще сме забравили източника им, ще дадат плод и ще се пръснат. И един ден аз, без да се замислям, ще удуша Хелън в съня й или, ако заразата подейства най-напред при нея, тя ще ме отрови в някоя на пръв поглед с нищо незабележителна вечер между супата и ордьовъра.

Хелън обаче нямаше да ме превари. След като се върнем във вилата в Лидо, преди духовната отрова да я направи опасна, щях да взема мерки смъртта й да изглежда естествена.

Колкото до Силвиу, Джулио и Джина — да се оправят. Ще се погрижа никога повече да не се срещнем. За всеки случай.

За Флорин обаче, хотелиера — източника на заразата — за него имам специални планове.

„О, да, приятелю — помислих си. — Карай си кефа в уютната дневна; наслаждавай се на мисълта за бедите, които ще сполетят попадналите под твоето влияние.“

Аз обаче скоро ще се върна — за да си взема калъфчето и бръснача, които внимателно скрих в малката дупка между банята и стената — и тогава ще ти покажа, че аз знам по-добър номер от твоя.

Почти бях отминал зоната на астероидите, когато в периферията на екрана на радара ми се появи сигнал. По начина на присветване изглеждаше, че съм засякъл обитаем планетоид, макар че не фигурираше в каталога на „Астероидния навигатор“. Замислих се. Можех да стигна до него за няколко часа със съвсем незначителна промяна в курса. Един-два допълнителни дни в едномесечното ми пътуване нямаха голямо значение.

На малкото обитавани астероиди гостите отвън винаги бяха добре дошли. Въведох данните за новия курс. Предположих, че съм попаднал на частна колония, а не на някоя от онези, които Великите сили поддържаха за престиж.

Не ми се мислеше какви са разходите за поддържане на нормална земна гравитация и светлина. Това е играчка за богати, помислих си. Идваше ми малко множко.