Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Определено място, изложено на случайни стихии, може да стане фокус, център за привличане на духовни същества, които може би реално съществуват в своя свят, но за нас изглеждат като призраци или духове. Пейзажът на определена местност, формите на даден замък и моментният духовен климат, който възниква около тях, могат да станат фактор за появата на Влад Цепеш или Ержбет Батори.

— Ако е така — намеси се Силвиу, — защо не сме потопени в ужасите на невидимия свят, както са си мислели хората през Средновековието?

— Смятам, че през Средновековието са преувеличавали ситуацията. Според моята теория тези изригвания на свръхестественото са много редки и кратковременни. Те са елементи, привлечени на повърхността за кратък период от случайна комбинация от форми на пейзажа и някакво духовно същество. Проявяват се за няколко дни, после отново се размиват в баналността на ежедневието. На едно място тези влияния предизвикват появата на Влад Цепеш. На двайсет километра по-нататък, в друг духовен микроклимат, не се случва нищо особено. На още няколко километра възникват зли духове под формата на прилепи, които просъществуват само ден може би, но ще навредят на онзи, който има нещастието да ги срещне.

— Отлична идея — заяви Джулио. Забелязах, че се е понапил. — Ако имаше начин да предвиждаме тези неща, можехме да организираме туристически посещения на прокълнати места. „Елате в замъка на Влад и се запознайте с Дракула! Появява се само за три дни и при подходящи метеорологични условия.“ Може да е предварително планирано събитие като затъмнението сега!

— Идеята изобщо не ми харесва — намеси се Джина. — Баба ми е от Салерно и има подобни виждания. Винаги ме е било страх от тази старица.

— Майка ти явно го е наследила от нея — отбеляза Джулио. — Питам се от каква случайна комбинация от форми на пейзажа и зли духове се е пръкнала.

— Не смей да говориш срещу майка ми! — изсмя се Джина и го замери с възглавничка.

Прекратихме разговора по взаимно съгласие. На Силвиу вече не му се спореше. Сигурно имаше чувството, че науката се е трансформирала в суеверие, но не можеше да разбере как е станало. Сега обаче беше уморен и вероятно не разсъждаваше както трябва. Всички бяхме уморени. Като видя, че губим интерес, домакинът ни показа стаите.

С Хелън влязохме в малката спалня и докато разопаковахме багажа, започнахме една от онези безсмислени кавги, които избухват без причина и продължават, въпреки усилията и на двете страни да ги прекратят. След известно време и двамата замълчахме неловко. Хелън седеше пред малката тоалетка и разресваше косата си. По едно време ме погледна в огледалото и каза:

— Знаеш ли, Чарлз, не ми харесва, когато правиш така.

— Когато правя как?

— Когато си потъркваш устата отстрани по този начин. Ти току-що започна и съм сигурна, че го правиш, за да ме дразниш, но ми изглежда твърде зловещо.

— Не осъзнавах, че изобщо правя нещо.

Тя ме изгледа изпитателно, после се обърна към огледалото и продължи да разресва косата си с дълги, равномерни движения.

Настроението ми, което беше доста добро, въпреки трудната ситуация, изведнъж се влоши. Хвърлих дрехите си на стола и закрачих безцелно из стаята. Питах се какво ме беше прихванало, та изобщо да предприемам това пътуване. Онова, което вчера бе започнало като безобидно приключение, сега изглеждаше най-глупавото и изнервящо нещо на света. Чудех се защо, по дяволите, съм се съгласил да пътувам заедно с Джулио и Джина, младоженците, които постоянно се опипваха, и Силвиу, този педантичен, мълчалив и скучен човек. Дори Хелън, обикновено приятна компания, тази вечер беше раздразнителна и непристъпна.

Сега, сякаш за да налее още масло в огъня, тя отново се обади:

— Чарлз, за стотен път ти казвам, престани да се промъкваш така зад мен, моля те.

Премълчах пиперливия отговор, който ми дойде, и влязох през късото коридорче в банята.

Въпреки че беше почти полунощ, реших да се обръсна. Банята беше старомодна, с мивка с два крана, вана на крачета и приставка за душ, свързана с чешмата чрез смесител за насочване на струята. Самата стая беше с чамова облицовка, неравномерно боядисана в бяло. Последната дъска, в основата на ваната, почти до стената, беше малко по-къса от останалите и там се образуваше квадратна дупка със страна трийсетина сантиметра. Бръкнах вътре и опипах. Дупката беше твърде малка, за да побере нещо по-значително, но явно все пак бе оставена, за да се сложи нещо в нея. Загледах я замислено. После се изправих и погледнах бръснача, който бях извадил от коженото му калъфче. Завъртях го така, че светлината от закачената на стената газена лампа се отрази в него, и в същия момент си помислих: „Знам по-добър номер“, макар че нямах представа откъде съм го чул или какво означава.