Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Вие изглеждате образован човек — отбеляза Силвиу. — Нима вярвате в тия врели-некипели?

Флорин сви рамене:

— Вярвам, че има неща, които изглеждат свръхестествени. Знаете ли теорията на Вайхингер?

— О, нищо не пречи на един германски философ да представя суеверия, замаскирани като научни теории.

— Може би. Но, както и да го наречем, няма съмнение, че някои места имат определена форма, контур, разположение на елементите, което не само създава асоциации за зло, ами е самото зло. Такава идея, макар и в малко по-друга форма, е изказана от Дж. К. Честъртън, ако не се лъжа.

— Това е художествена измислица — възрази Силвиу.

— Да, но интересна измислица. Идеята е, че във формата и разположението на нещата може да има скрит смисъл. Както художникът композира различни елементи на платното. Природата несъмнено е най-великият художник. Как можем да бъдем сигурни, че творенията й понякога нямат цел, предназначение или смисъл, надвишаващи случайната подредба?

— В тази идея има известен чар — призна Силвиу. — Но от научна гледна точка това е пълна глупост.

Флорин се усмихна и поклати глава:

— Това е само предположение, разбира се. Но не можем ли да го приемем за вярно само за целите на сегашната ни дискусия?

— Предполагам, че всичко можем да приемем за вярно — малко неохотно изръмжа Силвиу, но не възрази повече.

— Чудесно. А имате ли нещо против да добавим и идеята, че макар да сме материални същества, ние сме заобиколени от един невидим духовен свят?

— Възразявам срещу термина „духовен“.

— Единственото, което имам предвид с това, е, че не всички влияния, на които сме изложени, са уловими за сетивата ни. Говоря например за неловкото чувство, което повечето хора изпитват непосредствено преди земетресение. Науката все още не е в състояние да го измери или дори да го докаже. Но то несъмнено има физична основа. В смисъла, който аз влагам в тази дума, атомите са духовни частици. Ние знаем за съществуването им единствено чрез сложна дедукция.

— Изложено по този начин, мисля, че бих могъл да приема предположението ви — съгласи се Силвиу.

— Мисълта ми е, че съществуват неща, които, макар и неосезаеми, макар и недостижими за сетивата ни, са способни да оказват влияние върху нас.

— Това е съвсем логично.

— Да. Значи, съществува свят, който ни влияе, но не можем да го наблюдаваме пряко. Него аз наричам „духовен“. От това можем да предположим, че всичко, което се случва в живота на човека във всеки момент, зависи до голяма степен от мимолетната и изменчива природа на духовния свят, през който той преминава — невидим свят, в който плуваме като риби във вода.

Силвиу стисна устни и придоби сериозно изражение, но не успя да измисли възражение срещу това изказване. Флорин продължи:

— Точно този свят придава на нашия материален свят неговото естество и дух. Какво се случва с ежедневната ни действителност, когато тя бъде повлияна от случващото се в света на невидимите духовни елементи. Такъв елемент, както вече казах, може да бъде един-единствен атом. Това може да бъде също призрак или зловредно влияние.

Хелън заговори за първи път:

— Толкова ли е сигурно, че там се случва нещо? Дали този духовен свят, ако изобщо съществува, не е една неразчленима маса, като океан или талази мъгла?

Флорин се усмихна и сви рамене:

— Можем да си го представяме, както искаме. Според мен обаче духовният свят е по-голям и по-разнообразен от материалния. И по-тайнствен. Ние сме открили неговите атоми, или по-скоро сме се досетили за съществуването им, но няма причина да мислим, че сме стигнали до дъното на онова, което има да се открива.

Силвиу кимна. Тази линия на мисли не му харесваше, но нямаше как да твърди, че всички възможни открития вече са направени.

— Според мен — продължи Флорин — този духовен свят е завършен и независим; свят със собствен психичен климат, със собствени бури и слънчеви дни, и още много други неща. Ако приемете това предположение, може би ще приемете също, че този свят е способен от време на време да поражда аномални метеорологични явления.

— Това е интересна теория — измърмори Силвиу, — но изглежда, че тя следва от предположенията ви.

— Следователно това, което не виждаме, все пак съществува и ни влияе, въпреки че не го осъзнаваме. Сега стигаме до формата на нещата и тяхното влияние в живота ни.

— Време беше да стигнем до зловещата част — отбеляза Джулио, като си сипа още една ракия.