Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Така е, видях няколко кораба да се отдалечават с надежда за спасение. — Синя раковина пак се затъркаля нервно из кабината. — Напразно! Не се знае и ние докъде ще стигнем… Я погледнете данните от поправката! — Върху един от екраните се показа увеличена цветна диаграма, която беше напълно неразбираема за Равна. — Два от двигателите още не работят и изобщо не могат да бъдат поправени. Три вече са почти готови. Но ако не заработят на пълни обороти, ще бъдем закотвени тук за вечни времена. Това не може да бъде! — Гласът му рязко секна. Зелено стебло приближи плътно до него и двамата зашаваха листа един срещу друг.

След няколко минути Синя раковина отново заговори на самнорск и гласът му вече беше по-спокоен.

— Още един от двигателите е поправен. Дано, дано, дано…

На екрана се появи отново гледка от космическото пространство, което ги заобикаляше. „Единак II“ пресичаше Южния полюс и навлизаше в тъмната страна на планетата. От Организация „Вриними“ остана само един огромен труп. Скоро около него щяха да се съберат и лешоядите.

— Вече два са в изправност! — Синя раковина притихна напрегнато. — Три, три от двигателите работят! Петнайсет секунди са нужни за набиране на ускорение и ще направим скок в пространството!

Секундите им се сториха безкрайно дълги. Най-после скокът приключи. Сега всички екрани показваха заобикалящото ги космическо пространство. Планетата на Доковете и нейното слънце се бяха изгубили някъде зад тях. Наоколо се виждаше само мрак и безброй звезди.

За три часа се отдалечиха от Рилай на сто и петдесет светлинни години. Сега „Единак II“ навлизаше в основния трафик на другите системи. Освен архивите и туристическите кораби, Рилай притежаваше огромна междузвездна флота. Десетки хиляди кораби летяха на светлинни години разстояние един от друг. Но в този край на галактическата шир звездите бяха нарядко. Вероятно ги деляха стотици летателни часове от най-близкия оцелял.

За Равна обаче това бе само началото на нова битка. Тя погледна към Синя раковина, който стоеше до командното табло. Ездачът целият трепереше, а листенцата му шумоляха като никога досега.

— Погледнете насам, лейди Бергсъндот. Хай пойнт е прекрасна цивилизация, освен това някои от нейните членове са двукраки. Там е безопасно, пък са и съвсем наблизо. Вие бихте могли лесно да се приспособите. — Той внезапно млъкна. Нима можеше да тълкува израза на лицето й?! — Но… ако това не е приемливо за вас, ще ви откараме на друго място. Само ни дайте време да сключим договор за превозването на някой товар и можем да ви заведем чак до Сяндра Кей. Какво мислите по въпроса?

— Вие вече имате подписан договор с Организация „Вриними“, Синя раковина. Ние тримата ( и каквото е останало от Фам Нувен ) отиваме в Дъното на Отвъдното.

— Поклащам невярващо глава! Наистина, ние подписахме предварителен договор, но Организация „Вриними“ вече не съществува. Вече никой не може да се възползва от нашето споразумение. Затова смятам, че сме свободни от този ангажимент.

— „Вриними“ не е загинала. Вие чухте калира Грондър. Организацията имаше — има — клонове из цялото Отвъдно. Задължението е още в сила.

— Формално да, но ние и двамата знаем, че тези клонове нямат възможност да изплатят уговорената сума.

Равна не можа да измисли никакъв аргумент срещу това.

— Поели сте задължение… — започна тя, но вече без предишната увереност. Заплахите никога не й се бяха отдавали.

— Милейди, наистина ли говорите от името на Организацията или ви ръководи вашата човешка природа?

— Аз… — Равна така и не успя да проумее напълно етическия кодекс на Организацията. По тази причина беше решила да се върне на Сяндра Кей след приключване на стажа. По същата причина и от „Вриними“ бяха много предпазливи в отношенията с хората. — Няма значение от чие име говоря. Има подписан договор. Вие бяхте дори щастливи, че са ви оказали такава чест, когато всичко изглеждаше безопасно. Е, сега над вас е надвиснала смъртна опасност, но и това е част от сделката. — Равна погледна към Зелено стебло. Досега тя стоеше мълчаливо и нито веднъж дори не изшумоля с листа към своя спътник. Листенцата и клонките й стояха прилежно притиснати към стеблото. Може пък… — Вижте, има и други причини освен подписания договор. Отклонението е много по-могъщо, отколкото мислехме досега. Днес то уби една от Силите. Освен това вече се разпростира и в Средно ниво… Ездачите имат дълга история, Синя раковина, много по-богата от тази на повечето раси в целия Всемир. Много е вероятно Отклонението да е толкова силно, че да сложи край дори на нея.