Върнър Виндж - Огън от дълбините

Лорд шамбеланът на Краля на дърворезбарите беше шишкаво денди. Перегрин не подозираше, че изобщо съществуват дърворезбари с такъв вид и нрав. Дворцовият сановник обаче омекна и стана изключително любезен, щом видя пришълеца. Той веднага повика доктор да прегледа двукракото и между другото да помогне на Перегрин. Пришълецът си беше възвърнал силите през последните два дни и трябваше постоянно да са нащрек. Не биваше да допускат повече да ги напада изневиделица. Добре, че все пак успяха да го свалят на брега без особени проблеми. Погледът на очите върху плоското му лице бяха впити в Перегрин. Пилигрима вече знаеше, че това е израз на безсилна злоба. Той докосна внимателно главата на Рана… Беше сигурен, че двукракото дебне нова възможност да го нападне.

Не след дълго пътниците бяха покачени на каручки, теглени от кероги, които затрополиха по покритите с паваж улици към градските стени. Отпред войници им пробиваха път през тълпата. Книжовника махаше ту в една, ту в друга посока — същински приказен герой. Но Перегрин вече беше усетил дълбоко притаената срамежливост и липса на самоувереност у своя спътник. Сигурно това беше най-славният момент в целия му досегашен живот.

Дори и да искаше, Уиккукракрана не би могъл да се държи толкова сърдечно. Болката от разкъсаното ухо на Рана, която го прорязваше при всяко по-рязко движение, замъгляваше мислите му. Той приклекна върху седалките на каручката и внимателно въртеше глава във всички посоки. Гледката нямаше нищо общо с онова, което помнеше от идването си преди петдесет години. В повечето части на света почти нищо не се променяше за толкова кратък период от време. Но тук… промяната беше дори плашеща.

Огромният вълнолом беше съвсем нов. Имаше двойно повече кейове и многочленни лодки с флагове, каквито никога не беше виждал в тази част на света. На това място и преди минаваше път, но много по-тесен — почти една трета от сегашния. Тогава градските стени служеха по-скоро да възпират влизането на керогите и форгените вътре, отколкото да защитят жителите от нашественици. Сега бяха високи три метра, изградени от черен камък и се простираха, докъдето стигаше погледа на Перегрин. Миналият път почти не се мяркаше войник, а сега навсякъде стояха стражи. Ето това вече не беше добра промяна. Той почувства как се свива стомахът на Рана — войниците и битките не бяха добро нещо.

Минаха през градските порти и навлязоха в хаоса на тържището, което се простираше на площ от няколко акра. Разстоянието между сергиите беше само няколко крачки и ставаше непроходимо там, където бяха струпани дрехи или мебели. Кошовете с пресни плодове също задръстваха безразборно пътя. Във въздуха се носеше аромат на плодове, подправки и лак. Мястото беше толкова претъпкано, че замъгленото съзнание на Перегрин съвсем изключи. После отново се озоваха в една от тесните улички, които криволичеха между редиците от къщи, облицовани наполовина с греди. Отвъд покривите се издигаше масивна крепост. Само след десетина минути бяха във вътрешния двор на замъка.

Групата слезе от колите и лорд шамбеланът помогна на пришълеца да се прехвърли на приготвената за него носилка.

— Дали Негово величество Дърворезбаря ще ни приеме сега? — попита Книжовника.

Чиновникът искрено се разсмя.

— Тя е Нейно величество. Дърворезбаря си смени пола преди повече от десет години.

На Перегрин му се зави свят от изненада. Това пък какво трябваше да означава?! Повечето глутници се променяха с течение на времето, но никога досега Дърворезбаря не е бил нещо друго освен „той“. Объркването му попречи да разбере какво говори лорд шамбеланът.

— Ще бъдете удостоени с нещо много повече от обикновена аудиенция. Целият дворцов съвет настоява да види… какво сте довели. Заповядайте вътре — и той с един жест отстрани стражите при входа.

Минаха през зала, достатъчно широка, за да се разминат две глутници. Най-напред вървеше шамбеланът, следван от пътниците и доктора, придружаващ носилката на пришълеца. Стените на помещението бяха високи, покрити със сребриста облицовка. Всичко беше много по-мащабно и внушително отпреди… и все пак толкова преходно. Почти не се виждаха статуи, а малкото, подредени наоколо, бяха правени преди векове.

За сметка на това имаше картини. Той се вцепени, когато видя първата. Чу как зад него Книжовника рязко си пое дъх. Перегрин беше виждал произведения на изкуството от цял свят. Глутниците от тропиците предпочитаха абстрактните фрески — смесица от ярки цветове. Островитяните от южните морета така и не бяха успели да овладеят перспективата. В техните акварели по-отдалечените предмети просто плуваха в горната част на картината. В момента в Република Дългите езера на мода бяха портретите, особено тези, които изобразяваха цялата глутница.