Върнър Виндж - Огън от дълбините

Заедно с известността започнали да прииждат и чираци. Около първата хижа се появили още десетина, пръснати из Фиорда на дърворезбарите. Минали век-два и Дърворезбаря започнал малко по малко да се изменя. Дълбоко в себе си всъщност се боял от промените — чувство, от което упорито опитвал да се отърве. Стараел се да съхрани своята душа непокътната, но към това се стреми всяко същество. В най-лошия случай глутницата губи първоначалния си вид, а често остава дори напълно лишена от дух и емоции. За Дърворезбаря всеки чужденец означавал някаква промяна. Той задълбочено изучавал доколко и как всеки член от групата се вписва в общото цяло. Наблюдавал кутретата и следял тяхното отглеждане. Опитвал се да предвиди какъв ще бъде приносът на всеки нов член в глутницата. Постепенно се научил да влияе върху характера на групата чрез обучение и подготовка на съставните й части.

Разбира се, в тази система няма почти нищо ново и необичайно. Тя е в основата на повечето религии. Всеки град има свои селекционери и педагози. Тяхното познание, независимо доколко е приложимо, е важно за всяка култура. Заслугата на Дърворезбаря е, че отново преосмислял всичко, без да се влияе от традиционните предубеждения. Той предпазливо извършвал опити със самия себе си и останалите членове на малката си колония. После наблюдавал резултатите и на тяхна основа замислял следващия експеримент. През цялото време се ръководел по-скоро от крайния резултат, отколкото от онова, което му се щяло да се получи.

В зависимост от разбиранията на различните епохи онова, с което се занимавал Дърворезбаря, било определяно като ерес, перверзия или просто лудост. В първите години Кралят Дърворезбар бил ненавиждан почти толкова, колкото мразели Фленсер три века по-късно. Но по онова време суровите зими на север възпирали нациите от Юга да пратят свои войски срещу дърворезбарите. Когато все пак решавали да нападнат, търпели пълно поражение и дълго не можели да възстановят армиите си. Дърворезбаря постъпил съвсем разумно и не се опитал да променя със сила религията на Юга. Поне не го направил явно. Но неговото селище все повече се разширявало, а славата му като скулптор и майстор на мебели взела да бледнее пред другите му умения. Когато в града пристигал някой старец, тръгвал си подмладен, по-умен и много по-щастлив. Градът кипял от нови идеи и изобретения — тъкачни машини, водни колела, които задвижвали резбарските стругове, вятърни мелници. Нещо се случвало в този град и това не били само техническите изобретения. Основната промяна ставала с жителите му, които Дърворезбаря създавал.

Уиккукракрана и Джакерамафан пристигнаха в Града на дърворезбарите късно следобед. Валя почти през целия ден, но сега облаците се бяха разпръснали и небето сияеше яркосиньо. След мрачния ден им се струваше по-красиво отвсякога. В очите на Перегрин владенията на Дърворезбарите бяха истински рай. Вече се бе уморил от безлюдната пустош. Тревогите около пришълеца бяха изчерпали силите му.

Стражите, охраняващи последните няколко мили преди града, ги пропускаха с огромно подозрение. Лодките им бяха въоръжени, при това Перегрин и Книжовника идваха от вражеска страна. Спаси ги само това, че бяха двама и им личеше колко са беззащитни. По възвишенията се понесе протяжен вой, който препредаваше тяхната история на следващите постове. Докато стигнат пристанището вече се бяха превърнали в герои. Бяха успели да отмъкнат безценен трофей изпод носа на злодеите от Севера. Лодките им минаха покрай вълнолом, който не съществуваше при последното идване на Перегрин в града и стигнаха пристана.

Кеят се огъваше от струпаните на него войници и коли. Пътят към крепостната порта беше задръстен от наизлезлите да ги посрещнат граждани. Приветстваха ги като истински завоеватели и това можеше да замае главата дори на най-трезвомислещия философ. Книжовника взе да се кланя през борда на лодката, подскачаше на задните си лапи и показваше по всякакъв начин колко го радват приветствените възгласи.

— По-бързо! Трябва незабавно да говорим с Дърворезбаря.

Уиккукракрана вдигна платнената торба, в която беше кутията с цветни картинки на пришълеца, и внимателно слезе от лодката. Още беше замаян от побоя, който му нанесе извънземният. По време на атаката едното от предните му уши беше разкъсано. За миг загуби чувството си за ориентация.

Кеят изглеждаше странно — на първи поглед сякаш беше от камък, но покрит с някакъв мек черен материал, какъвто беше виждал само на юг. Къде съм? Май трябваше да съм много щастлив от нещо, някаква победа като че ли. Той поспря, за да успеят частите му да се съберат в група. Само след миг болката се изостри, но и мислите му станаха по-ясни. През последните четири дни се чувстваше все така. Крепеше го само мисълта да спаси пришълеца, да успее да го доведе до брега.