Върнър Виндж - Огън от дълбините

Той подуши три от кутретата, сякаш им правеше изкуствено дишане.

Момчето започна отчаяно да плаче, но хлипането му се изгуби в шума от пожара. После детето запълзя към кутретата и лицето му се долепи до една от муцуните на Пилигрима. Джоана държеше брат си за раменете и не се отделяше от него. Момичето изгледа въпросително най-напред Пилигрима, а после неподвижните фигурки.

Фам се изправи на крака и се обърна към замъка. Пожарът стихваше. После мъжът спря очи върху почернелия пън, който доскоро беше Синя раковина. Зачуди се дали всички негови подозрения към ездача ще се окажат безпочвени. Питаше се колко ли смелост и отчаяна решителност е трябвало, за да завърши с успех тази спасителна мисия.

Припомни си всички преживени със Синя раковина месеци, изпълнени с обич и омраза. „О, Синя раковина, приятелю мой.“

Пламъците постепенно утихнаха. Фам пристъпи към тлеещата земя. Почувства, че Божиите останки пак започват да го направляват. Внезапно осъзна, че се радва и приема с готовност и тяхната енергия, и маниакалните мисли, и наплива от необясними чувства. Гледаше Пилигрима, Джоана, Джефри и съвземащите се кутрета. Спасяването на децата беше напълно излишно отклонение. Е, все пак щеше да извлече и някаква полза; то улесняваше пътя към онова, което бе наистина съдбоносно важно.

После вдигна очи нагоре. В черните облаци пушек имаше пролуки, през които се виждаше червеното зарево на вдигналата се във въздуха тлееща пепел и парчета синьо небе. Бойниците на замъка изглеждаха изоставени и пусти. Битката пред крепостната стена също беше замряла.

— Какво ново? — нетърпеливо попита, вирнал глава към небето.

— Все още не виждам добре какво става при теб, Фам — отговори Равна. — Много Остриета, най-вероятно от вражеския лагер, се оттеглят на север. Прилича на организирано отстъпление. Няма и следа от предишното им поведение, което напомняше на „бой до последна капка кръв“. В замъка не се виждат никакви пламъци, нито пък беснеещи глутници.

Решение, Фам се обърна към останалите. Насили се да превърне напиращите отвътре строги заповеди в любезна молба.

— Пилигриме, нуждая се от незабавната помощ на дърворезбарите. Непременно трябва да влезем в замъка.

Пилигрима не чака дълго да го убеждават, макар в него да напираха десетки въпроси.

— Искате да прелетите през стената ли? — само уточни той.

Фам вече крачеше към совалката. Той повдигна една по една частите на Пилигрима и ги прехвърли вътре. После и сам се качи. Не, всъщност не се канеше да полети с това проклето нещо.

— Не, просто използвай високоговорителите и накарай вашата владетелка да заповяда щурм на крепостта.

Само миг по-късно над бойното поле ехтеше речта на Остриетата. Фам чувстваше как Божиите останки се надигат в него, готови за последна битка на живот и смърт. Такава беше волята на Древния.

— Къде е сега флотата на Заразата, Рав?

Отговорът дойде незабавно. Тя беше наблюдавала едновременно разразилата се на земята битка и действията на спускащата се над тях заплаха.

— На четиридесет и осем светлинни години. — Дочу се неясен разговор, встрани от микрофона. — Леко са увеличили скоростта си. Ще бъдат в системата след четиридесет и шест часа… Съжалявам, Фам.

Код: 0

Получател: „Единак II“

Език: Трисквелайн

Предполагаем източник: Арбитражното разузнаване при Сандор

(Първоизточникът не е проверен, но междинните получатели потвърждават, че няма съмнение в достоверността на съобщението. Предполага се, че подателят вероятно е филиал на стар сайт.)

Тема: Нашето последно послание?

Разпространение чрез:

Дискусионна група „Опасност от Зараза“

Дискусионна група „По следите на войната“

Дискусионна група „Къде са те сега“ с поделение „Изчезнали данни“

Дата: 72.78 дни от падането на Сяндра Кей

Ключови фрази: Нова масирана атака, падането на Сандор

Съдържание на посланието:

Единственото, което бихме могли да кажем, е, че всички наши сайтове от Върха на Отвъдното са погълнати от Заразата. Ако е възможно, моля отклонявайте съобщенията от тези сайтове.

Само допреди четири часа нашата организация включваше двайсет цивилизации от Върха. Онези от нас, които оцеляха, нито знаят какво да кажат, нито какво да направят. Сега около нас цари мрак, времето върви бавно и всички системи са извадени от строя. А ние не сме приспособени да живеем на толкова ниско ниво. След изпращането на това съобщение ще се самоизключим.