Върнър Виндж - Огън от дълбините

Фам се втурна срещу огнената стена. Парализира го нетърпима болка. Той вдигна ръце да защити лицето си и усети как кожата по тях се покрива с мехури. Това го накара да отстъпи назад.

— Насам, насам!

Гласът на Пилигрима идваше зад гърба му. Глутницата се опитваше да го ориентира накъде да бяга в огнената пещ. Фам с куцукане и препъване се втурна по посока на гласа. Перегрин се криеше в един заслон на стената. Две от частите му излязоха напред да посрещнат Фам. Той се прикри между телата им.

Дойде в съзнание и усети, че Джоана и глутницата усилено го тупат по главата.

— Косата ти гори! — викаше момичето.

След секунда двамата потушиха пламъците. Пилигрима също беше доста опърлен. Сега дисагите върху гърба му бяха здраво завързани и за първи път от тях не надничаше някое любопитно кутре.

— Аз все още нищо не виждам — долетя гласът на Равна. — Какво става там?

Фам хвърли бърз поглед зад гърба си.

— Добре сме — произнесе задъхано той. — Армията на дърворезбарите унищожава и последните останки от войската на Стийл. Но Синя раковина… — Той надникна в процепа между два от щитовете на Перегрин. Сякаш се намираха насред някоя пещ. Но сигурно някъде покрай стената все още бяха останали незасегнати от пожара места. Съвсем слаба надежда и все пак…

— Нещо там се движи. — Пилигрима беше подал за миг една от главите си иззад щита. Когато я върна обратно, други две веднага се захванаха да я ближат.

Фам отново надзърна през процепа. Сред пламъците се забелязваше и някакво по-тъмно петно, което сякаш махаше… Не, движеше се!

— И аз го виждам.

Джоана промуши глава край неговата, опитвайки се отчаяно да погледне през пламъците.

— Това е Синя раковина, Рав… В името на флотата… — Последното беше казано твърде тихо и шумът от пожара го погълна. Нямаше и следа от Джефри Олсъндот. — Синя раковина се търкаля точно през центъра на пожара, Рав.

Скродера най-после се измъкна от най-дълбокото масло. Бавно, но сигурно напредваше към тях. Сега Фам можеше да види пожар насред пожара. Стъблото на Синя раковина беше обхванато от огнените езици. Вейките му вече не бяха плътно прибрани, а стърчаха на различни страни, всяка разяждана от огъня.

— Той все още се движи и идва право към нас.

Скродерът изскочи от огнената пещ, ала не тръгна към тях, а се спусна стремглаво надолу по наклона. Синя раковина дори не ги погледна, но точно преди да се блъсне в совалката, шестте му колела заораха в пръстта.

Фам се изправи и хукна към ездача. Пилигрима прибра щитовете си и го последва. Джоана Олсъндот постоя като вцепенена за миг — покрусена, пренебрегната и самотна. Безнадеждният й поглед още беше впит в огнената стихия над замъка. Една от частите на Пилигрима я сграбчи за ръкава и я повлече надалеч от пламъците.

Фам вече беше стигнал до ездача. Известно време само го гледаше мълчаливо.

— Синя раковина е мъртъв, Рав. Ако можеше да го видиш, не би се усъмнила в думите ми.

Листата и вейките му бяха изгорели и по него стърчаха само обгорели остатъци от клони. Стеблото още пушеше.

Ужасеният глас на Равна прониза ухото му.

— Нима е продължавал да върви напред, въпреки че е горял?!

— Най-вероятно така е станало. Сигурно е бил мъртъв още след първите няколко метра. После всичко е зависело от автопилота.

Фам се опита да се отърси от спомена за гърчещите се в пламъците клонки. Пред очите му падна пелена, докато оглеждаше овъглената плът на приятеля си.

Скродерът излъчваше непоносима жега. Пилигрима душеше наоколо и отскачаше всеки път, щом някой от носовете му се озовеше прекалено близо до нажежения метал. Внезапно той протегна въоръжената си с дълги стоманени остриета лапа и дръпна рязко покривалото на скродера.

Джоана изпищя и се метна напред, изпреварвайки Пилигрима и Фам. Телата под мушамата не помръдваха, но по тях нямаше обгаряния. Момичето сграбчи брат си за раменете и го изтегли навън. Фам коленичи край тях. Дали детето все още диша? Той смътно съзнаваше, че Равна вика нещо в ухото му, а Пилигрима продължава да измъква някакви дребни кутрета от нажежената метална кутия.

След няколко секунди момчето започна да кашля. Още преди да отвори очи, то замаха трескаво във всички страни.

— Амди, Амди! — После широко се ококори. — Сестричке! — А сетне отново подхвана: — Амди!

— Още не мога да кажа какво е състоянието му — обади се Пилигрима, застанал над осемте телца, покрити с масло. — Има някакви мисловни звуци, но те не са синхронизирани.