Върнър Виндж - Огън от дълбините

За него самия беше невъзможно да се обърне назад — толкова здраво го притискаха каменните стени. Най-после успя. Извъртя се на една страна и си смъкна ризата.

— Джефри! Двама от мен са под… маслото. Не мога да дишам!

Кутретата се блъскаха около него, а козината им беше станала хлъзгава от мазнината. Хлъзгава!

— Потрай малко!

Джефри намаза ръцете си с маслото и го разтри по раменете си. Протегна ръце над главата си и си помогна с крака, за да се провре още по-напред в теснината. Частите на Амди зад гърба му дишаха шумно, сякаш не им достигаше въздух. Теснотията стана нетърпима. Продължавай напред, продължавай! Преодоля още един сантиметър, после още един. Накрая се подаде до раменете през отвора. Останалото беше лесно.

Джефри скочи долу и се протегна към най-близката част от Амди. Оваляното в масло телце се изхлузи от ръцете му. Издаваше някакви нечленоразделни звуци, които не бяха нито от езика на Остриетата, нито човешка реч. Джефри забеляза в тунела очертанията на още няколко части, които дърпаха нещо зад себе си. След секунда отвътре изскочи някаква студена и мокра топка, покрита със сплъстена козина. Тя се изтърколи и тупна в ръцете му. После още една. Джефри внимателно ги постави върху камъните и изтри лепкавата маса от муцуните им. Едното кутре се изправи на крака и продължи само да се чисти. Другото взе да хълца и кашля.

През това време останалите също наизскачаха от дупката. Всичките осем бяха оплескани с масло. Те се клатушкаха като пияни, присядаха на задните си хълбоци и хленчеха нещо в ушите едно на друго. Жуженето и граченето, което издаваха, обаче нямаше никакъв смисъл.

Джефри остави приятеля си и тръгна на разузнаване. За щастие мястото, където излязоха, беше прикрито зад една от извивките на стената. Когато подаде глава иззад камъните, момчето чу подвикванията на войниците на Стийл. Промъкна се още малко, за да огледа, и за момент се уплаши, че двамата с Амди са още във вътрешния двор на замъка. Наоколо имаше толкова много войници. След това обаче забеляза заобленото било на хълма и дима, който извираше, от долината.

Ами сега? Джефри се обърна назад към Амди, който все още трескаво си почистваше ушите. Сега звуците, които издаваше, звучаха по-смислено и частите на глутницата отново се движеха в синхрон. Момчето пак погледна към хълма. Внезапно му се прищя да се втурне към войниците. Толкова дълго те олицетворяваха закрила и безопасност за него.

Един от Амди се отърка в краката му и надигна глава да се огледа.

— Охо! Между нас и войските на г-н Стийл има цяло езеро от масло. Аз…

Експлозията беше силна, но не приличаше на взрив от динамит. Трясъкът трая само секунда, после ехото поде неговия тътен. Още две от частите на Амди проточиха вратове иззад ъгъла. Изведнъж езерото с масло се превърна в ревящо огнено море.

Синя раковина маневрираше със совалката на около двеста метра от крепостната стена, точно на противоположния край, от който нападаха глутниците на дърворезбарите. Сега совалката летеше на височината на човешки бой.

— Само присъствието ни тук може да побърка глутниците — каза Пилигрима.

Фам погледна през рамо. Войската на дърворезбарите отново владееше бойното поле и напредваше към стените на замъка. Още минута и щеше да се стигне до ръкопашен бой.

От говорния апарат на Синя раковина се раздаде някакво гъргорене и накара Фам да погледне отново напред.

— В името на флотата! — тихо каза той.

Глутниците върху крепостната стена палеха с огнепръскачки маслените езера при зъберите. Синя раковина приближи совалката още малко. По цялото протежение имаше дълги вади масло. Сега те бяха обхванати от пламъци.

Совалката се издигна нагоре, подмятана и клатушкана от вълните горещ въздух, идващи откъм пожара. На някои места маслото сякаш потъваше между камъните на стената. Тая крепост беше по-сложна от строежите в Канбера — явно в основите имаше прокопани подземия и коридори. Но това изглежда ужасно глупаво за стена, предназначена за защита.

— Джефри! — изкрещя Джоана и посочи към една част от горящата стена.

Фам мерна нещо, което след миг изчезна зад каменния ъгъл.

— И аз го видях.

Синя раковина издигна совалката над крепостната стена и започна внимателно да я спуска надолу. Джоана несъзнателно грабна ръката на Фам и започна да я стиска силно. Той едва чуваше какво му казва тя, оглушен от крясъците на Пилигрима.

— Моля те, моля те, моля те! — повтаряше момичето.