Върнър Виндж - Огън от дълбините

Фам шумно пое въздух.

— Остават ни само десет хиляди километра. Идеално! Освен ако не продължим със седемдесет километра в секунда.

Равна не откъсваше очи от илюминатора — непознатият свят бързо нарастваше, сякаш заплашваше да ги похлупи.

— Не се притеснявай, ще заобиколим планетата.

Равна посегна за клавиатурата и задейства едновременно и ултрасветлинната, и радиовръзката.

— Имаме ултрасветлинна връзка — каза след малко тя.

— Какво показва тук?

— Данните са объркани и противоречиви. Предполагам, че локаторите са уловили само някакви паразитни шумове.

Равна се опита да си припомни географията, която Джефри им описа. Тайният остров? Но тук имаше толкова много острови!

— Имаме радиовръзка с повърхността на планетата — разнесе се механичният глас на корабната система. Заедно с него започна да пулсира и червената стрелка върху монитора, сочеща някаква точка върху брега. — Желаете ли аудиовръзка в реално време?

— Да, да! — извика Равна. После започна да трополи нервно по клавиатурата, когато не получи незабавен отговор от корабната система.

— Равна?! О, Равна!

Развълнуваното детско гласче внезапно изпълни пространството в кабината. Звучеше точно така, както неведнъж си го беше представяла.

— Здравей, Джефри — отговори Равна. — Ето че най-после пристигнахме, но сега се нуждаем от…

„Нужна ни е подкрепата на твоите четирикраки приятели. Как бих могла да го кажа едновременно и бързо, и ясно.“

Но момчето си имаше свои грижи.

— … имаме нужда от незабавна помощ, Равна! Дърворезбарите ни нападат в този момент .

Разнесе се някакво трополене, сякаш предавателят внезапно взе да подскача като луд наоколо. После се чу непознат, много висок глас, който безобразно изкривяваше произношението на думите.

— Говори Стийл. Джефри казва истината, Равна. Кралицата на дърворезбарите… — Почти човешкият говор внезапно преля в съскане и квичене.

След миг Джефри пак се обади:

— Капан, думата е „капан“.

— Да… Кралицата на дърворезбарите ни устрои капан. Много, много голям капан. Обкръжени сме отвсякъде. Остават ни само няколко часа живот, ако вие не ни дойдете на помощ.

Кралицата на дърворезбарите никога не беше копняла да стане велик воин. Въпреки това нейната петвековна практика на владетел налагаше да усвои и бойните умения. Тя знаеше добре какви са законите на войната. През последните дни обаче й се наложи временно да се отучи от някои правила — например да се доверява на своите подчинени в рискови ситуации. При Възвишението на Маргръм наистина имаше засада, но не тази, която беше замислил лорд Стийл.

Кралицата отправи поглед към Вендейшъс през покритото с шатри поле. Неговата глутница беше прикрита наполовина от звукоизолиращите прегради. Въпреки това можеше да се види, че той не е така самодоволен и наперен като преди. Кръстосаният разпит можеше да обърка и смути дори някой по-самонадеян от него. Той си даваше сметка, че оцеляването му зависи единствено от това дали ще спази своята част от уговорката. Мисълта, че Вендейшъс ще продължи да тъпче земята, след като е избил и предал толкова много свои събратя, я отвращаваше. Кралицата изведнъж осъзна, че две от нейните части са обзети от ярост и ръмжейки са оголили зъби. Кутретата й стояха свити като пред някаква невидима заплаха.

Въпреки всичко честта й повеляваше да спази обещанието си пред Вендейшъс. Може пък да си струваше цената. Той имаше само бегла представа за секретите на Стийл; затова пък познаваше неговата тактика по-добре от всеки друг сред дърворезбарите. Най-ценното в сделката бе, че Стийл изобщо не подозираше за нея. Вендейшъс знаеше точно къде се крият фленсериерите и колко са на брой. Хората на Стийл разчитаха твърде много на супероръжията си и високопоставения предател в редиците на врага.

Дърворезбарите ги нападнаха изненадващо и удържаха пълна победа. А сега кралицата разполагаше с няколко прекрасни оръдия.

Дори в момента иззад хълмовете се чуваше грохотът на пленените оръдия, насочени срещу позициите на своите създатели. При това стреляха с барута на фленсериерите, който техните артилеристи така любезно им бяха предоставили. Вендейшъс-предателят й струваше скъпо, но Вендейшъс-затворникът можеше да й поднесе победата на тепсия.

Дори екзекуциите вече не можеха да помогнат на Стийл. Той чувстваше как ден след ден яростта му все повече нараства. Сега стоеше сам край парапета и сновеше напред-назад, блъскайки се в собствените си части. Гневът го заслепяваше и той му се отдаде напълно.