Върнър Виндж - Огън от дълбините

Фам не отговори, а само хвърли бегъл поглед натам, където показваше Равна. Видът му беше такъв, сякаш данните върху монитора будеха съмнение.

След битката със Заразата нещо сякаш се пречупи в него. Дотогава той се доверяваше сляпо на божиите останки в себе си. Но изходът от схватката и неговото подчинено състояние пред завещаното му от Древния окончателно го объркаха и смутиха. Оттогава Фам се отдръпна настрана и се затвори в себе си. Освен това стана още по-подозрителен към Синя раковина и Зелено стебло. Отнасяше се с тях така, сякаш бяха по-голямо зло дори от настъпващите по петите им кораби.

— Мътните да го вземат — изръмжа най-накрая. — Виж средната скорост!

Седемдесет километра в секунда.

Нямаше да е особено трудно да определят курса, но…

— Ще ни е нужно време да нагодим скоростта с местните условия, сър Фам.

Втренченият поглед на Фам се отклони към Синя раковина.

— Уточнихме този въпрос с местните още преди три седмици, не помниш ли? При това ти вече включи ракетните двигатели за корекция на курса.

— А вие внимателно контролирахте работата ми, сър Фам. Предполагам, че пак е някакъв технически дефект в навигационната система… Въпреки че не очаквах да имаме проблеми с балистиката.

Нещо обаче не беше както трябва — тия седемдесет километра в секунда объркваха всички предварителни планове. Синя раковина се отправи към следващия участък на командното табло.

— Вероятно е технически проблем — продължи Фам. — А сега искам да се махнеш от пулта за управление, Синя раковина.

— Но аз ще ви бъда полезен! Ние трябва да се свържем с Джефри на всяка цена, отново да коригираме скоростта и…

— Махни се от контролното табло, Синя раковина. Отсега нататък няма да имам време да ви дебна постоянно.

Фам се хвърли към ездача, но Равна се изпречи пред него, застанала само на педя от Синя раковина. Тя раздели с тялото си двамата противници и заговори бързо:

— Всичко е наред, Фам, той вече си тръгва.

В същото време прокарваше ръка през неистово вибриращите клонки на Синя раковина. След миг той клюмна.

— Ето, отивам си, отивам си.

Равна продължи да го поглажда окуражително и да препречва пътя на Фам към него, докато ездачът не напусна помещението.

Когато останаха сами, тя се обърна към Фам.

— Наистина ли смяташ, че това е технически проблем в навигацията, Фам?

Той обаче сякаш не я чу. Почака вратата да се затвори зад Синя раковина и отново се извърна към командното табло. Според последните изчисления на системите в „Единак II“ Заразата щеше да пристигне в Света на остриетата само петдесет и три часа след тях. А сега отново трябваше да губят време за коригиране на скоростта — операция, която мислеше, че е направена още преди три седмици.

— Някой или нещо просто ни е изиграло…

Фам мърмори гневно под нос, чак докато завърши прегледа на всички системи.

— Сигурно е била техническа повреда. Сега трябва ръчно да коригирам проклетата скорост.

Алармата, предупреждаваща за увеличаване на скоростта, се задейства, Фам започна бързо да превключва изображението на мониторите. Следеше дали около тях летят някакви по-големи предмети, които биха представлявали опасност при промяната в движението на кораба.

— Ти също се завържи към седалката.

Равна се прехвърли над командното табло, настани се в креслото си и здраво затегна предпазните колани. Дочу, че Фам говори по интеркома — предупреждаваше и другите двама от екипажа. Импулсната тяга беше изключена и те постепенно започнаха да усещат действието на ускорението — само 0.4 джи. Това беше максимумът във възможностите на бедния „Единак II“.

Крайната им цел се намираше на двайсет милиона километра, а това означаваше само един микроскопичен скок в пространството. Нувен се опита да коригира параметрите в системата на кораба така, че да извърши правилно последното прехвърляне.

Внезапно един от илюминаторите под краката им се изпълни с хоризонта на планетата — беше огромен и извит в дъга, оцветен в синьо, със завихрени над него бели облаци. Светът на остриетата напълно отговаряше на описанията на Джефри Олсъндот — обитаема планета от земен тип. След толкова месеци в открития космос и особено след унищожаването на Сяндра Кей гледката спря дъха на Равна. Океан. Планетата беше покрита почти изцяло от един огромен океан. Близо до терминатора обаче се забелязваха и по-тъмните петна на твърда земя. Отвъд планетния лимб висеше мъничка луна.