Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Проверихме всички останки, дори и следите на онези, които просто са се изпарили — Хоугън се опитваше да се изразява, колкото се може по-деликатно. — Сега въпросът е какво ще правим занапред.

Равна прочисти гърлото си.

— Дами и господа, в случай че…

Тренглетс се извърна към нея. Цялата му болка изведнъж избълва в неудържим гняв.

— Не сме ти никакви господа, кучко! Да не се мислиш за някаква принцеса, за която сме готови да измрем с песен на уста?! Заслужаваш да те изпепелим, та и помен да не остане от теб и от твоя кораб!

Жената потръпна пред тази сляпа омраза.

— Аз…

— Ти ни подмами в тази самоубийствена схватка — продължаваше да крещи Тренглетс. — Ти ни накара да атакуваме някакви второстепенни цели. А после се измъкна настрана и само ни гледаше как измираме. Заразата се е загнездила в теб и ни дебне, както котка — мишката. Само ако беше променила с едно деление курса си, можеше да я отклониш от нас.

— Съмнявам се, че това би помогнало, сър. Заразата се интересува точно от мястото, накъдето сме тръгнали.

Слънчевата система на няколко десетки светлинни години оттук. Бегълците щяха да пристигнат в крайната точка на пътуването си само няколко дни преди своите преследвачи.

Йо Хоугън сви рамене.

— Би трябвало да си давате сметка докъде доведе безумният военен план на вашия приятел. Ако бяхме атакували според нашия план, сега от врага да са останали само жалки останки. Тогава дори да беше продължил преследването, ние можехме да ви защитим в този ваш… Свят на остриетата. — Тя сякаш изпробва как звучи в нейната уста това странно име, чудейки се какво ли означава. — Но сега няма сила, която да ме накара да ги преследвам чак дотам. Дори онова, което е останало от вражеската армия, може да ни помете като перце. — Тя се обърна към изображението на Свенсъндот. Кйет се насили да отвърне на погледа й. Независимо от упреците срещу „Единак II“, именно той, полковник Кйет Свенсъндот, убеди сънародниците си да послушат съвета им. Жертвата на Аниара беше напълно безсмислена и той се чудеше как така Хоугън, Тренглетс и останалите все още продължават да му говорят. — Предлагам да продължим съвещанието малко по-късно. Среща след хиляда секунди. Съгласен ли си Кйет?

— Ще бъда готов.

— Добре тогава.

Йо прекъсна връзката, без да каже нищо повече. След миг и другите командири изчезнаха от линията. Останаха само Свенсъндот, двамата дирокими и Равна Бергсъндот, която ги наблюдаваше от екрана.

Най-накрая Бергсъндот наруши мълчанието.

— Когато бях малко момиченце и живеех на Херт, често си играехме на терористи и техните преследвачи от Управлението за защита на търговията. Често съм си мечтала смелчаците от вашата компания някой път да ме спасят от лапите на смъртта.

Кйет се усмихна мрачно.

— Е, вече можеш да се похвалиш, че си спасена от нашата компания. Можете да бъдете сигурна, че не съм присъствал на по-голяма пукотевица от тази.

— Много съжалявам за това, Кей… полковник.

Той се взря в смуглото й лице. Истинско момиче от Сяндра Кей — от глава до пети. Нямаше риск тя да е поредната измама. Не и на мястото, където се намираха в момента. Би се заклел във всичко свято във Вселената, че тя е съвсем истинска; въпреки случилото се той продължаваше да й вярва. Освен ако…

— Какво казва твоят приятел за всичко това?

След впечатляващата му проява като „божия останка“ в началото на битката, от Фам Нувен не бе останала и следа.

Погледът на Равна се насочи към нещо, което се намираше извън обхвата на камерата.

— Той не говори много напоследък, полковник. Постоянно крачи напред-назад и е дори по-разстроен от вашия капитан Тренглетс. Фам все още е убеден, че е избрал най-правилната стратегия, но сега не може да си спомни кое точно го е накарало да се чувства толкова уверен.

— А-ха. — Беше малко късничко за размишления и колебания. — А вие какво ще правите от тук нататък? Нали си даваш сметка, че Хоугън имаше право? Би било безсмислено самоубийство да следваме Заразата чак до крайната точка на вашето пътешествие. Ще си позволя да кажа, че и вие ще си отидете мърцина, ако продължавате все в тоя дух. В най-добрия случай ще пристигнете само с петдесет и пет часа преднина. Какво бихте могли да свършите за толкова кратко време?

Равна Бергсъндот го гледа дълго и мълчаливо, а после лицето й се изкриви, сякаш всеки момент щеше да избухне в ридания.

— Не зная… Вече нищо не зная…

Тя разтърси глава, похлупи лице в дланите си и смолистата й коса се разпиля наоколо. След малко се поуспокои, вдигна очи и приглади косата си. Гласът й вече звучеше по-спокойно, но беше много тих.