Върнър Виндж - Огън от дълбините

Пак се чу гласът на Хоугън:

— В името на Силите, тоя още шава! Вече втора совалка получава удар в кила. Мишената измина 15 000 км/сек реална скорост!

Дали пък това не беше ракета-бомба? Проклятие! Трябваше да отложат това за по-късно, когато вече ще имат контрол над бойното поле.

Тироле се обади:

— Има още убити в другия край на бойното поле. Врагът прие сражението. Досетили са се по някакъв начин на чия страна сме.

Глимфреле издаде тържествуващо подсвиркване .

— Пипнах ги, пипнах ги! О-хо-хо-о-о! Шефе, Лименде май разбра, че ние координираме атаката…

Тироле включи нов монитор над таблото си. Той показваше всички движещи се цели в обсег от пет милиона километра около „Олвира“. В този район се забелязваха още два кораба. Според данните от детекторите единият беше флагманът на „Лименде“ и един от съдовете, които не реагираха на вербовката на Свенсъндот.

За миг всички около командното табло на „Олвира“ замръзнаха по местата си. Виковете на триумф и паника, долитащи от другите кораби на флотата, изведнъж им се сториха страшно далечни. Дойде ред на Свенсъндот и неговия екипаж да погледнат смъртта в очите.

— Тироле, колко ни трябва, за да…

— Те са вече до нас — разминахме се с удара само за една милионна от секундата.

— Тироле! Прекрати изпълнението на всички странични задачи! Глимфреле, кажи на „Линснар“ и „Транс“ да поемат ръководството, ако изгубим връзка помежду си.

Двата кораба вече бяха изстреляли всичките си заряди и не можеха да участват активно в битката, пък и Йо Хоугън я знаеха всички.

След това Свенсъндот изтика назад в съзнанието си останалите грижи и се зае със спасяването на собствения си кораб. Облакът върху монитора, показващ ултрасветлинния трафик около тях, се разпадна на различни цветове. Те показваха дали противниците им изостават или са по-напред от „Олвира“.

Двата атакуващи кораба бяха синхронизирали съвършено скоростта помежду си и с тази на „Олвира“. Трите едновременно извършваха по десет скока в секунда. Подобно на камъчета, подскачащи върху гладката водна повърхност, те се появяваха периодично в реалното пространство на съвършено премерено разстояние. При всяка поява дистанцията помежду им беше по-малко от пет милиона километра. Единственото, което все още предотвратяваше удара, бяха милисекундите разминаване при скоковете и това, че унищожителният лъч не можеше да прекоси разстоянието между тях за краткия период между два скока.

Три сигнални светлини проблеснаха над командния пулт, прогонвайки всички сенки далеч в ъглите. Това беше знак за тревога — корабът беше улучен. „Плюй си на петите!“ би била единствената реакция на всяко нормално същество при вида на този сигнал. Много лесно можеха да нарушат синхрона… и да загубят контрол над флотата на Аниара. Тироле и Глимфреле наведоха глави, прикривайки се инстинктивно от ослепителната светлина и наближаващата смърт. Писукащите им гласове изгубиха обичайния си тон, но „Олвира“ продължи да дава команди към другите кораби. В същия този момент около тях се развиваха десетки други схватки. „Олвира“ беше мозъкът и очите на цялата флота. Тя вдъхваше на останалите увереност, че все пак някой контролира положението и се грижи за тях. Ако „Олвира“ изчезнеше, щяха да минат няколко минути пълен хаос и слепота, преди „Линснар“ и „Транс“ да поемат командването.

До този момент бяха унищожени близо две трети от набелязаните от Фам Нувен мишени. Свенсъндот обаче заплати висока цена за това — половината от приятелите му бяха мъртви. Врагът загуби много кораби, опитвайки се да защити атакуваните цели. Но двойно повече оставаха все още невредими.

Внезапно някакъв невидим гигантски юмрук смачка „Олвира“ и рязко запрати Свенсъндот към командното табло. Настана мрак, изгуби се дори слабото сияние от екраните. От пода започна да струи мъждукаща червена светлина. Силуетите на дирокимите взеха едва-едва да се очертават. Роле подсвирна тихичко.

— Вече сме извън играта, шефе, ако това сега изобщо има значение. Не знаех, че не си способен да улучиш дори от толкова близко разстояние.

Но имаше шанс и да е попаднал в целта. Кйет изпълзя от креслото си и се заклатушка из кабината, докато накрая не увисна надолу с главата над малкия монитор. „Може би вече сме мъртви.“ „Олвира“ беше улучена от една от вражеските совалки, точно преди корабът да извърши поредния скок. Сътресението беше причинено от взривяването на част от корпуса, когато неговата материя погълна разсеяните рентгенови лъчи, изстреляни от врага. Свенсъндот се втренчи в яркочервените надписи, които вървяха напряко през повредените монитори. Най-вероятно електрониката на кораба нямаше да може да се оправи; възможно беше всички те да са облъчени с критична доза. Във въздуха се носеше миризмата на изгорели изолатори.