Върнър Виндж - Огън от дълбините

Точно сега пред „Олвира“ се откриваше възможност да предприеме някакъв решителен ход. Докато Скритс и Лименде се върнеха от Изостаналата зона, Кйет Свенсъндот временно изпълняваше длъжността главнокомандващ в организацията. Освен това него лично го познаваха повечето от командирите на останалите кораби.

Ето защо полковникът от авиацията и командир на „Олвира“ реши да се възползва от временния статус на главнокомандващ. В момента никой не преследваше обърнатата в панически бяг флота на Съюза. („Изчакайте, докато не се появи възможност да действаме заедно“, беше заповядал Свенсъндот.) Планът за атака се менеше постоянно в зависимост от ситуацията, в която се намираше изникващата от Изостаналата зона флота. Беше предвидено дори как да се действа в случай, че Главният щаб е унищожен. Кйет даже успя да подметне на верните нему командири, че най-вероятно флагманският кораб е в ръцете на врага и че Съюзът е само едно от поделенията на техния истински противник. Съвсем скоро Кйет щеше да приведе в действие плана за „предателство“, който беше подготвил по-рано.

Флагманският кораб на Лименде и ядрото от флотата на Заразата изскочиха от Изостаналата зона почти едновременно. Всички алармени инсталации на борда на „Олвира“ се задействаха, когато на кораба се получи съобщение с гриф „Строго секретно“. Дешифриращата система го пропусна безпрепятствено. „Източник: Лименде от Генералния щаб. Съобщение от междузвездно значение“ изрече автоматичният глас на корабното устройство.

Глимфреле прехвърли съобщението на главния монитор. Когато го прочете, по гърба на Свенсъндот пробягаха хладни тръпки.

„Нареждам на всички бойни единици да преследват бягащите кораби. Те са наши врагове, убийци на народа ни. Внимание! Напълно е възможно някои от тях да се опитат да ви заблудят. Ето защо нареждам да бъде унищожен всеки съд, който не се подчини на тази заповед. Новите кодове и паролите са дадени по-долу…“

Командите при война бяха ясни и прости, дори за стандартите на Управлението за защита на търговията. Заповедите на Лименде целяха да ги разпръснат и отдалечат от мястото на главното действие. Трябваше сами да разобличат „маскираните“ врагове между тях. Кйет се обърна към Глимфреле:

— Какво е положението с разпознавателните кодове?

Дирокимът като че ли отново си беше възвърнал самообладанието.

— Не подлежат на съмнение. Ако съобщението не отговаряше на днешните пароли, корабът никога нямаше да го пропусне… Освен това започнахме да получаваме запитвания и от останалите, шефе. Пристигат едновременно и по аудио-, и по видеоканалите. Искат да знаят как ще действаме оттук нататък.

Ако не беше направил всичко възможно да подготви почвата през изминалите няколко часа, сега опитът за преврат на Кйет би бил обречен на провал. Ако Управлението за защита на търговията беше истинска военна организация, тогава всички щяха да се подчинят на заповедите на Лименде, без да искат допълнителни уточнения. Сега обаче командирите не бяха склонни да изпълняват като роботи нарежданията на висшестоящите и започваха да си задават въпроси, провокирани от думите на Свенсъндот.

Вече не беше проблем да се възстанови видеовръзката между корабите на управлението, флотата разполагаше с достатъчно шифри за еднократна употреба, за да я поддържа по-дълго време. Въпреки това „Лименде“ беше предпочела да изпрати извънредното си съобщение в писмен вид. От военна гледна точка всичко беше изрядно, но все пак действията на собственичката потвърждаваха, че мрачните прогнози на Свенсъндот са се сбъднали. Предполагаемият източник от Генералния щаб предпочиташе да не показва много-много физиономията си, тъй като не беше сигурен в успеха на своя маскарад. Явно оттук нататък всички команди щяха да бъдат подавани в писмен вид; в противен случай видеовръзката би предизвикала подозрение у всеки по-бдителен наблюдател.

По тази тънка логическа нишка сега балансираха Кйет и неговите приятели.

Кйет продължаваше да се взира в яркото петно на екрана, което показваше местоположението на флотата на Заразата. Там не се забелязваха никакви колебания. Нито един от нейните кораби не се опита да се върне в безопасните височини. Който и да стоеше начело, имаше много повече власт и авторитет сред подчинените си, от който и да е висш военен сред човешките цивилизации. А той еднолично беше решил да пожертва цялата си армия с единствената цел да настигне някакъв малък и незначителен кораб. Ами сега какво ще правим, полковник?