Върнър Виндж - Огън от дълбините

Смърт на вредителите!

Кйет Свенсъндот беше сам на капитанския мостик, когато Вълнението ги отмина. Отдавна бяха взели всички възможни мерки, за да си осигурят безпрепятствено придвижване в Изостаналата зона, която се простираше около тях, но нищо не помогна. Въпреки това полковникът от авиацията не се отделяше от командния пулт, опитвайки се да пригоди към заобикалящата ги среда и малкото останали действащи системи на кораба. Полуавтоматичните системи сигурно датираха още от незапомнени времена.

Излизането от Изостаналата зона щеше да стане съвсем незабелязано, ако не бяха алармените системи, инсталирани от дирокимите. Когато всички те едновременно се задействаха, капитанът беше изваден от своята полудрямка и доведен почти до пълно безумие. Той включи интеркома и изрева:

— Глимфреле! Тироле! Домъкнете си опашките незабавно тук!

Докато двамата братя стигнат до командния пулт, предварителната навигационна подготовка беше завършена и компютърните системи само чакаха потвърждение с каква честота да бъдат извършвани скоковете в пространството. Дирокимите бяха широко ухилени и побързаха да се привържат към креслата си пред командното табло. Те побъбриха малко, а подсвиркването им, което се разнасяше от време на време, издаваше прекрасното им настроение. През последните стотина часа бяха отрепетирали многократно тази ситуация, но им оставаше много допълнителна работа след спирането на повечето от системите.

Картината върху контролните монитори постепенно се изясни. Там, където доскоро имаше само неясни петна, постепенно се появиха добре очертаните трасета на корабите с ултрасветлинна тяга. Информацията за стандартите и квалификацията на видимите съдове взе да става все по-пълна. Екранът за свръзка показваше пристигащите от флотата позивни, които течаха непрекъснато на дълги редици през средата му.

Тироле вдигна очи от апаратурата.

— Ей, шефе, данните от системите за скок в пространството са добри, или поне така показва първата проверка.

— Добре, задействай ги и настрой връзката на автоматичен режим.

Още докато бяха във Вълнението решиха, че щом се върнат в Отвъдното, ще продължат преследването. А после… Дълго бяха обсъждали въпроса, а полковник Свенсъндот още по-дълго беше размишлявал по него. Вече не можеше да се уповава на своя опит и обичайната практика в такива случаи.

— Тъй вярно, сър ! — Дългите пръсти на дирокимите заиграха по командното табло. — Бинго!

Статусните системи показаха, че са извършени пет скока, после станаха десет. Кйет се загледа за няколко секунди през илюминатора, който показваше действителната картина около кораба. Никаква промяна, сякаш всичко беше застинало… После зърна, че една от най-ярките звезди помръдна и заплува едва забележимо през небосклона. „Олвира“ постепенно набираше скорост.

— О-хо-хоо! — Глимфреле се протегна да надзърне какво показват уредите пред брат му. — Ние се движим с 1.2 светлинни години в час. Та това е дори по-добре от скоростта ни преди Вълнението.

— Добре. Какво става с комуникациите и уредите за наблюдение?

Къде бяха всички останали, какво се беше случило с тях?

— Йъп, йъп! — Глимфреле надвеси тънката си фигура над таблото. Няколко секунди стоя мълчалив и неподвижен.

Свенсъндот започна да преглежда получените съобщения. Нямаше никакво известие от Собственичката Лименде. Кйет беше служил двайсет и пет години под ръководството на Лименде в Управлението за защита на търговията при Сяндра Кей. В такъв случай би ли могъл точно сега да се разбунтува срещу тях? И щеше ли да спечели последователи за своята кауза?

— Така, ето каква е ситуацията, шефе — Глимфреле включи главния екран, за да обясни получените от корабните системи данни. — Почти сме налучкали какво точно ни е връхлетяло. Възможно е обаче то да е с по-голям размах от очакваното. — Още от самото начало се бяха досетили, че вълнението е по-голямо от което и да е друго, регистрирано в историята; но не това имаше предвид дирокимът, когато говореше за „по-голям размах“. Той прокара пръсти по таблото и върху екрана се образува искряща синя линия. — Предполагахме, че предният фронт на вълнението се движи по тази линия. В такъв случай излиза, че то е завлякло кораба на шефката Лименде четиристотин секунди преди да настигне „Единак II“, а ние сме били засегнати десет секунди след тях… Сега — ако приемем, че следата след него прилича на нормално вълнение, увеличено милион пъти — ние и флотите на преследвачите би трябвало да се измъкнем преди „Единак II“. — Той посочи към самотната пулсираща точка върху екрана, която беше „Олвира“. Около и пред нея имаше още десетина светещи точки, за които детекторите на кораба показваха, че извършват ултрасветлинни скокове. От тях в околния мрак сякаш се сипеше студен огън. По всичко личеше, че Лименде и основната част от анонимната флота продължават прекъснатата за малко гонитба. — Уредите на кораба показват, че преследвачите ще изскочат от Вълнението малко преди „Единак II“.