Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Противопожарната система е блокирана… Не мога да изсмуча въздуха от помещението. Вътрешните охранителни системи стопиха всичко с безразборния си огън.

Корабът гореше. Равна беше виждала картини от подобни катастрофи, но те винаги изглеждаха невероятни и далечни. Пък и как би могъл да се разрази мащабен пожар в лишеното от кислород космическо пространство? При липсата на каквато и да е гравитация на борда, пожарът щеше да отмре от само себе си, независимо дали ще успеят да изпомпат въздуха от помещението или не.

Камерата в работилницата вече показваше само откъслечно онова, което ставаше там. Пламъците постепенно изяждаха кислорода в целия кораб. Имаше предвидени предпазни щитове, които едва-едва бяха обгорели и все още можеха да ги предпазят. Въпреки това пожарът се разрастваше и поглъщаше нови и нови кубически метри въздух. На някои места предизвиканата от жегата турбуленция допълнително увеличаваше хаоса и нови части избухваха в пламъци.

— Все още има вентилация, сър Фам.

— Знам. Но не мога да я спра. Системата сигурно е блокирала, когато вече е била включена да работи.

— Сигурно причината за всичко това е в софтуера. — Синя раковина помълча малко. — Защо не опитате ето така… — Инструкциите на ездача бяха напълно неразбираеми за Равна и й приличаха по-скоро на безсилни опити да се овладее положението.

Но Фам кимна сговорчиво с глава и пръстите му затанцуваха върху командния пулт.

Пламъците в работилницата вече се надигаха дори през слоя пяна, изхвърлен от противопожарната система. Те постепенно поглъщаха и скафандъра на Фам, за направата на който той хвърли толкова много усилия. Тези загуби обаче нямаше да са последните. Равна си спомни, че напоследък той работеше върху скафандър с реактивна енергия._ Не можеше на борда да няма системи за оксидиране!_

— Фам, скафандърът ти има ли уплътнение…

Пожарът бушуваше на шейсет метра разстояние, а помежду им стояха десетина преградни стени, осигуряващи тяхната изолация. Затова експлозията достигна до командната кабина като далечно и глухо ехо. Но камерата с безразлична обективност показа как скафандърът се саморазруши и пламъците триумфиращо го погълнаха.

Няколко секунди по-късно Фам най-после се реши да приложи съвета на Синя раковина и вентилационната система в работилницата спря. Пожарът продължи да тлее в унищожения скафандър на Фам още близо половин час, но вече нямаше опасност да се разпространи извън работилницата.

Разчистването на последиците от пожара отне два дни. През това време видяха щетите и се увериха, че не съществува риск пламъците отново да лумнат. По-голямата част от работилницата и съоръженията в нея бяха напълно опустошени. Вече не разполагаха с никакви предпазни костюми, които сигурно щяха да им трябват в Света на остриетата. А Фам успя да възстанови само една от охранителните системи при входа към работилницата.

Следите от катастрофата личаха навсякъде по кораба — класически пример за стихийно бедствие, причинено от блокиране на вътрешните системи. Бяха загубили половината от водните си припаси. Совалката за приземяване вече не притежаваше автоматично управление.

Реактивните двигатели на „Единак II“ почти не действаха. Това не беше фатално в междузвездното пространство. Когато се наложеше да намалят скоростта обаче, щеше да стане едва при 0,4 атмосфери. Слава на провидението, поне агравитаторите не бяха засегнати. Това означаваше, че няма да имат проблеми поне при навлизането в атмосферата на планетата на Остриетата.

Равна си даваше сметка, че бяха на косъм да изгубят кораба и следеше действията на Фам с нарастващ ужас. Страхуваше се, че е приел сполетялото ги нещастие като поредно доказателство за предателството на ездачите. А това би го предизвикало да вземе крайно и необмислено решение. Колкото и да е странно обаче, случи се точно обратното. Фам не се опита да прикрие болката и безсилието си, но това не стана причина да изгуби самообладание. Само още по-настървено се хвърли да спасява малкото оцеляло от кораба. Сега много по-често разговаряше със Синя раковина. Все още не му позволяваше да действа сам, но много по-внимателно се вслушваше в онова, което му казва ездачът. С общи усилия двамата успяха да възстановят кораба почти до състоянието отпреди пожара.

Накрая Равна не се сдържа и попита направо Фам какво е променило отношението му към ездачите.

— Не съм го променил — рече най-накрая той. — Просто се опитвам да балансирам рисковете. Все по-често си мисля обаче, че е невъзможно да се крепя като въжеиграч и Заразата рано или късно ще надделее.