Върнър Виндж - Огън от дълбините

Фам продължаваше да поклаща скептично глава.

— Не са само скродерите, Равна. Заразата има пръст и в превръщането на ездачите в раса. Или поне повечето от стореното е нейно дело. В противен случай не мога да си представя как заразяването на Зелено стебло би станало толкова леко.

— Да-а-а, има риск. Но той е незначителен в сравнение с…

Фам външно дори не помръдна, но нещо в него се сви като юмрук. Той предварително отхвърляше подкрепата, която тя се канеше да му предложи.

— Незначителен риск казваш… Но откъде бихме могли да знаем колко незначителен е всъщност той? Залогът е твърде висок , а ние сякаш ходим по опънато въже. Ако не се допитвам до Синя раковина, много скоро ще бъдем погълнати от флотата на Заразата. Ако обаче му се предоверя, тогава е напълно възможно в един момент той да ни предаде. Всичко, с което разполагам, са Божиите останки и някакви разпокъсани спомени, които… може би са най-голямата измама сред всички останали лъжи.

Последните му думи бяха казани почти беззвучно. Той вдигна очи към нея. Погледът му оставаше студен и без следа от надежда.

— Въпреки това ще мобилизирам всички сили и средства, с които разполагам, Рав, независимо дали съм човек или някаква божия останка. И ще направя дори невъзможното, за да закарам кораба до Света на остриетата. Ще заведа онова, което Древния посади в мен, до неговата крайна цел.

Минаха още три седмици преди опасенията на Синя раковина да се превърнат в реалност — корабът започна все по-често да показва дефекти. Оставаше им само ръчната навигация, иначе не можеха да се доверят на нито една от програмите за работа на Дъното. Сривът на системите беше допълнително ускорен и от отчаяните опити на Фам да си осигури защита срещу ездачите.

В корабната библиотека съществуваше специален код за задействане на автоматичната система, предназначена за работа на Дъното. Фам отдели няколко дни, за да прегледа отново всичко до най-малката подробност. Четиримата се събраха край командния пулт, когато започна преинсталирането на програмите. Трийсетина минути след началото на инсталирането в главния коридор се чуха глухи удари. Равна изобщо не би им обърнала внимание, но никога преди не бе чувала подобен шум на борда.

Фам и ездачите обаче едва не изпаднаха в паника. Нито един от космическите пилоти не би приел спокойно шумове с неясен произход на борда на кораба си. Синя раковина се втурна към отвора на кабината и промъкна връхчета през него.

— Не виждам нищо подозрително, сър Фам.

През това време Фам трескаво прехвърляше диагностичните програми, чийто данни бяха примесени с новоинсталираните показатели на новите програми.

— Тук виждам някакви сигнали за аларма, но…

Зелено стебло се опита да каже нещо, но Синя раковина вече бе отново пред пулта и заприказва бързо:

— Не мога да повярвам! Тук би трябвало да има ясен отчет за нашето състояние с пълни подробности за работата на системите. Случило се е нещо ужасно!

Фам го гледа втренчено няколко секунди, после отново се обърна към мониторите. Изминаха още няколко секунди.

— Прав си. Данните за нашия статус просто са наскубани безразборно от стари справки.

Той започна трескаво да преглежда какво показват вътрешните камери на борда на кораба. Едва половината от тях все още действаха, но онова, което показваха…

Водният резервоар на кораба се беше превърнал в мъглива, покрита с ледена кора пещера. Оттам идваха и приглушените удари — тонове замръзнала вода, затворени в ограничено пространство. Повечето от системите за поддържане на вътрешната среда в кораба също се държаха странно. Контролно пропусквателните съоръжения извън корабната работилница бяха като полудели. Охранителната система стреляше безразборно с все по-затихваща сила. При целия срив диагностичната апаратура все още проблясваше със зелени и алени светлинки. Фам включи камерата в работилницата. Цялото помещение беше обхванато от пламъци!

Фам се надигна рязко от креслото и тялото му подскочи към тавана. Твърдата повърхност грубо го върна обратно. За миг Равна си помисли, че ще продължи да отскача като топка пинг-понг между пода и тавана. Най-сетне успя да се привърже за креслото и упорито се хвърли на борба с връхлетялото ги бедствие.

През следващите няколко минути пред командния пулт цареше мрачно мълчание. Само от време на време, когато и най-простите операции траеха ужасно дълго, Фам ругаеше през зъби. „Блокиране на вътрешната система“, процеждаше всеки път, когато нещо отказваше да работи.