Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Ти знаеш добре от какво се бои той. Тези мерки му помагат да се чувства малко по-сигурен…

— Не в това е проблемът, милейди. От цялата си душа желая той отново да има доверие в мен, но това сега е малка грижа. Неговите действия обаче представляват смъртна опасност за всички нас. Екипировката ни за работа на Дъното не е благонадеждна, а той я затруднява още повече. Ако врагът ни уцели, програмите на кораба ще претърпят пълен колапс — пробив в атмосферата, спад на температурата и всичко останало.

— Аз…

— Нима не проумява това? Та Фам не може да контролира нищо, нищичко! — Гласовият апарат на ездача започна да издава нечленоразделни звуци. — Той умее само да руши, нищо повече! При това наистина се нуждае от моята помощ. Ние бяхме приятели. Нима не разбира?!

Фам разбираше всичко… О, колко добре разбираше! Двамата с Равна още си говореха, макар и по-рядко. Кавгите с него бяха най-ужасното преживяване в живота й. Понякога дори не се караха; често споровете им приличаха на съвсем разумен и възпитан разговор.

— Никога не съм бил заразяван, Равна. Поне не така, както Заразата е инфектирала ездачите. Все още владея душата и мислите си. — Той се извърна от командния пулт и изнурено се усмихна. Осъзнаваше колко безпочвена е тая негова самоувереност. От подобни редки проблясъци, като тази усмивка например, Равна се убеждаваше, че Фам Нувен все още живее и понякога дори си позволява да говори.

— Ами статута ти на Божествена останка? Виждала съм те с часове да гледаш екраните, да се ровиш в библиотеката или в последните съобщения от Новините. Тогава четеш несравнимо по-бързо, от което и да е човешко същество.

Фам сви рамене.

— Това, което е в мен, изучава преследващите ни кораби. Опитва се да разбере кой от тях към коя флота принадлежи и да определи приблизително неговите възможности. Не съм наясно с подробностите, защото собственият ми разум в момента е във ваканция.

Мозъкът на Фам се беше превърнал в процесор на всички програми, които Древния прехвърли в него. Само няколко часа мъки и се беше сдобил с умствените способности на Сила. При това дори не си спомняше ясно какво се е случило с него!

— Каквото и да е това в мен обаче, в едно съм сигурен — Божествените останки сега са съвсем слаби, дори се съмнявам дали изобщо са живи. Подозирам, че в определени отношения даже не са чак толкова умни, за колкото ги мислим. Във всекидневни неща като управлението на кораба например и старият Фам Нувен си е достатъчно добър.

— … Но ти имаш подкрепата на всички нас, Фам. Синя раковина много иска да ти помогне.

Равна се опитваше да говори меко и спокойно. Обикновено при зачекването на тази тема Фам потъваше в студено мълчание. Или пък избухваше в неудържима ярост. Днес обаче само поклати глава.

— Равна, Равна… Аз също имам нужда от него… Честно ти казвам, даже съм щастлив, че още е така. Това ме предпазва от твърдото ми намерение да го убия.

Поне засега. Устните на Фам се сгърчиха и тя помисли, че ей сега ще заплаче.

— Божиите останки не биха могли да познават Синя раковина…

— Не са Божиите останки. Не те ме принуждават да постъпвам така. Аз правя онова, което в условията на огромен риск ми диктува моят собствен разум.

Думите бяха казани без следа от гняв. Значи все още имаше някаква надежда. Може би щеше да успее да го убеди.

— Синя раковина и Зелено стебло все още са ни верни, Фам. Онова в Мирна почивка беше изключение…

Фам въздъхна тежко.

— Да, доста мислих и за това. Но двамата пристигнаха в Рилай направо от Страумлинските владения. Именно те убедиха „Вриними“ да издирва кораба беглец. Това намирисва на нагласена работа, макар ездачите сигурно да не го осъзнават. Възможно е дори да е кроеж на някой, който е против Заразата. Във всеки случай тогава те още не бяха поразени, освен ако Заразата не е знаела за Света на остриетата още от самото начало. Ние обаче се уверихме, че тя научи за него, едва когато стигнахме Мирна почивка и Зелено стебло беше заразена. Сигурен съм, че Синя раковина дори тогава си остана на наша страна. Той знаеше доста неща за енергийния костюм — че поразява на голямо разстояние например — но не предупреди моите нападатели.

Равна с изненада осъзна, че у нея отново започва да проблясва надежда. Той наистина беше обмислил всичко.

— Причината е само в скродерите, Фам. Те приличат на бомби със закъснител, които само чакат да бъдат задействани. Тук обаче сме изолирани от всичко и от всички, а ти унищожи скродера на Зелено стебло…