Орсън Кард - Следотърсачът

Заменимият посочи на Риг да прибере камъните.

— Значи на вас ви е напълно неизвестно защо сте дошли тук?

— Не — отвърна Риг, докато прибираше камъните. — Съвсем наясно сме защо сме тук. Само не знаехме ти защо мислиш, че сме тук, и защо Баща ми… Златния мъж… защо той ми е дал камъните и ни е пратил по този път.

— Сега ние сами избираме своите цели — заяви Парам.

— Да видим как ще ви се получи.

И заменимият стана да си върви.

— Чакай! — извика му Самуна.

Но заменимият не спря.

— Кажи го ти — обърна се Самуна към Риг. — Риг, ти го накарай да спре.

— Чакай — произнесе Риг. — Върни се.

И заменимият се върна.

— Много ми е неприятно — измърмори Риг, докато той вървеше към тях. — Не искам да командвам никого.

— Ако това може да ти е утеха, над нас нямаш никаква власт — успокои го Умбо.

— Твоята помощ ни е нужна, за да оцелеем тук — обясни Риг на заменимия. — Ние не говорим тукашните езици.

— Говорите ги — увери го заменимият.

— Преди не ти разбрахме нито дума!

— И въпреки това всички езици, които се говорят по света, се срещат в границите на Стената. Ако не беше така, тя нямаше да може да ви говори.

— Значи Стената знае всички езици.

— А след като сте преминали през нея, и вие ги знаете — обясни заменимият. — Може би ще е нужно време, докато всеки конкретен език се разпознае и се пробуди във вашата памет, но той ще присъства там.

— Гладен съм. Писна ми от приказки — заяви Самуна.

— Да се махаме от очите на генерал Гражданин и неговите смешници — подкани ги Оливенко. — Аз приключих с тях.

— Засега — напомни му Парам. — Докато се върнем.

— Но защо да се връщаме? — попита Самуна.

— За да вземем последния камък и да изключим и последната Стена — отвърна тя.

— Значи мислиш, че трябва да изпълним онова, което заменимите са решили да извършим? — попита Риг.

— Мисля, че няма да ни оставят на мира, докато не го направим — отвърна тя. — Мисля, че това предполагаемо подчинение е измама и че те ще продължат да ни управляват така, както са ни управлявали от самото начало.

— Ако някой е забравил, не всички хора в другите оградени светове са добри — напомни Оливенко. — Дори в нашия собствен ограден свят не всички са добри. Как би постъпил генерал Гражданин, ако Стената изчезне сега?

— Ще дойде тук и ще ни избие всичките — рече Умбо.

— Ако аз го убия пръв, няма — заяви Самуна.

— Завоевателни войни — продължи Оливенко. — Досега най-голямото постижение на Сесамото е било да подчини целия ограден свят на една-единствена власт. Но ако стените изчезнат, колко време ще мине, докато се опитаме да завладеем планетата? Или докато хората от някой друг ограден свят се опитат да завладеят нас? Във всеки ограден свят хората са си хора, предполагам.

Той се обърна към заменимия:

— Или в някой от тях човешката природа се е променила? Има ли вариант на човечеството, изоставил хищничеството и стремежа да подчинява нови територии?

— Няма как да знам — отвърна заменимият. — Ние, общо взето, изучаваме собствените си оградени светове.

— Тогава попитай другите и разбери — прикани го Риг. — Щом искате да изключим Стените, трябва да сме наясно с последствията.

— Аз мисля, че трябва да ги откриете сами — заяви заменимият.

— Дотук беше подчинението — отбеляза Парам.

Заменимият се обърна към нея:

— Досега Стените никога не са били изключвани, нито някой е преминавал през тях преди вас петимата. Ние не знаем как ще реагират човешките същества от всеки отделен ограден свят. Което не знам, не мога да ви го кажа. Казах ви, че бих се подчинил на всяка заповед, която е в пределите на моите възможности за подчинение.

— Значи в нашите ръце е отговорността за целия свят — заключи Риг.

— В твоите — поправи го Умбо. — Камъните са у теб.

— Я стига, моля ти се — възкликна Риг. — Всичките сме вътре.

Умбо се засмя.

— Риг, я по-весело. С какво друго да си запълним времето, освен със сриване на всички Стени по света?

— И с научаване на всичко онова, което те не искат да ни кажат — допълни Парам. — Те продължават да ни лъжат, да знаеш. Забелязвам, че той дори не го отрича.

Заменимият я гледаше спокойно.

— Но и не се съгласявам.

— Което е просто още един вид лъжа — заяви тя.

— Не можеш да лъжеш, щом не знаеш истината — отвърна заменимият. — Можеш само да грешиш или да си мълчиш. Аз предпочитам мълчанието пред грешката и тъй като не знам кога греша, мълчанието е най-добрият избор, освен когато не ме принудят да говоря.