Орсън Кард - Следотърсачът

— Още нещо, което ни свързва.

— Заменимият, който ти наричаш свой баща, не е чудовище — рече му заменимият. — Той е слуга на човечеството.

— Той ме е лъгал всеки ден от живота ми!

— Излъга и мен, и Парам — додаде Умбо.

— Той ви е обучил и подготвил — напомни им заменимият. — Вие сте първите човешки същества, преминали през Стената.

— Освен Кносо Сисамик — намеси се Оливенко.

— Кой? — попита заменимият.

— Техният истински баща — посочи Оливенко Парам и Риг. — Той ме накара да го упоя и преплава с лодка Стената в Големия залив.

Заменимият поклати глава.

— Упойващите вещества не пресичат въздействието на Стената. Когато е стигнал от другата страна, той е изгубил всякаква способност за свързано мислене.

След малко додаде:

— Активният заменим от вашия предишен…

— Наричай го Златния мъж — прекъсна го Парам.

— Златния мъж ме уверява, че случаят е бил точно такъв. Заменимият от оградения свят, в който е навлязъл той, е постъпил съгласно политиката и на баща ви веднага му е била приложена евтаназия.

— Евтаназия? — попита Умбо.

— Убили са го — поясни Оливенко.

— Личността Кносо вече не е съществувала — възрази заменимият. — На този етап мозъкът в онова човешко тяло е имал едно-единствено желание и то е било да умре незабавно.

Сега бе ред на Оливенко да заплаче. Той се преви, захлупил лицето си в шепи, а Самуна сложи длан на гърба му.

Парам се взираше в заменимия.

— Защо да вярваме на всичко, което ни казваш?

— Защото сте първите човешки същества, преминали през Стената — отвърна той.

— Е, и?

— Сега вече командвате вие.

— Какво командваме? — попита Риг.

— Мен — отвърна заменимият.

— А какво значи това? — попита Умбо.

— Значи, че каквото и да ми наредите, аз съм длъжен да го извърша, ако е в рамките на способностите ми.

— Това е безумие — рече Парам. — Той ни лъже. Никой от вас ли не разбира? Той не може да се подчинява на всички ни. Ами ако му дадем заповеди, които си противоречат?

— В това има смисъл — отбеляза Самуна.

— Аз се подчинявам на първия човек, постигнал технологията, чрез която да премине през Стената.

— Първите двама преминали са Парам и Умбо — отбеляза Риг.

— Заслугата е на Парам — изтъкна Умбо. — Аз само я придружавах.

— Не сме първите — отрече Парам. — Видяхме как вие тримата минавате през Стената, преди да скочим от скалата.

— Мисля, че няма да ни е лесно да определим кое е било „преди“ — заключи Умбо.

Заменимият се колебаеше. Сега Риг разбираше защо се бави. По някакъв начин той разговаряше с Баща му.

— У кого от вас са камъните? — попита най-сетне той.

Риг погледна Умбо, но после се сети, че той му беше дал камъните, преди да преминат през Стената. Бръкна в панталоните си и извади кесията.

— Тези ли?

— Деветнайсет камъка? — попита в отговор заменимият.

— Осемнайсет — отвърна Риг и постави отворената кесия пред него.

Заменимият се наведе и ги заразглежда, но без да ги докосва.

— Защо един липсва? Ти не си го поставил на мястото му.

— Той стана собственост на Революционния съвет. Или може би на слугите на генерал Гражданин — обясни Риг.

— Опитахме се да си го върнем, но се наложи да се махнем от града — додаде Умбо.

Заменимият кимна.

— По-нататък ще ви потрябва — рече той. — За щастие липсва точно вашият.

— Не са ли мои всичките? — попита Риг. — Или… наши?

— Имам предвид този, който ви позволява да изключите Стената около вашия ограден свят, света, в който сте се родили.

— Камъните изключват Стените? — попита Самуна. — Значи ние сме разнасяли…

— Не бихте могли да изключите собствената си Стена, докато не бъдат изключени всички останали — поясни заменимият. — При всички случаи щяхте да го използвате последен. Значи, когато всички останали Стени паднат, ще се върнете у дома, ще вземете последния камък и ще изключите и последната Стена.

— Ние ли? — попита Парам.

— Но защо иначе да минавате през Стената?

— За да се спасим — отвърна Риг. — Оттатък има хора, които се опитват да ни убият.

Умбо се наведе назад, за да погледне пак през Стената към мястото, където стояха майката на Риг и генерал Гражданин, яхнали конете си.

— Не се ли сещат да погледнат насам и да видят, че ние с Парам сме вече тук? — рече той.

— И през ум няма да им мине — увери го Парам.

— Самуна и Оливенко затулват и двама ви — обясни Риг. — Те не могат да ви видят, освен ако не надникнете над тях.