Дейвид Брин - Килн хора

„Дъгоцветният салон“ има ретро име и модерна клиентела. Щом минеш под мигащия надпис „Забранено за оригинали“, оставащ с чувството, че си попаднал в някакъв кошмарен научнофантастичен филм от Двадесети век, натъпкан с лудуващи мутанти и похотливи андроиди.

Естествено архитата не припарват тук не само заради надписа. Истинската плът не би могла да издържи разтърсващите ритми, разнасящи се от вибриращия дансинг. Стакато-стробоскопи хвърлят волтови дъги, които биха накарали оптичните неврони да се гърчат. Атмосферата, сгъстена от саждите на сто димящи комина, би покрила белите дробове със съвсем истински тумори. Въздухът — приятно тонизиращ за дубълите — трябва да мине през филтри преди да попадне във вентилационните шахти.

В дните, когато хората са разполагали само с едно тяло, съботната вечер е била нещо специално. Днес подобни места работят непрекъснато, дори във вторник следобед — винаги, когато могат да дойдат нови дубъли, специално приготвени за груби удоволствия в пещите на собствениците си, украсени с всичко — от индийски одежди до моаре от татуировки, които превръщат кожата в замъглено произведение на изкуството. Някои идват оформени като крещящи сексуални карикатури или са снабдени с подигравателни страхотии като остри като бръснач нокти или челюсти, от които капе киселина.

— Желаете ли преглед на главата? — Червената разпоредителна зад брояча ми поднася гореща пластина. До гардероба са подредени замразителни кабини. Пластината за краниално запаметяване допълнително гарантира, че бурните, изпълнени с болка спомени, ще бъдат запазени на сигурно място За по-нататъшна консумация.

— Не, благодаря — отговарям аз. Да, признавам, че навремето често се навъртах на подобни места. Но кой в наше време не минава през младежките си години, без да вкуси от хедонизъм, който би накарал и самия Нерон да се изчерви от срам? Защо пък не, щом единственото нещо, което ти остава, са спомените? А дори и те са само опция. Нищо от онова, което се случва с дубъла ти, не може да ти навреди лично, нали така?

Разбира се, ако не обръщаш внимание на някои слухове…

За мнозина свалянето на спомени, прекалено груби за обикновената протоплазма, се е превърнало в нещо като наркотик. Особено за безработните, пилеещи парите си, за да се отърват от досадата на съвременния живот.

— Моля, изчакайте там, дубМорис. След малко ще дойда при вас.

Изтръгнат от мислите си, вдигам очи към водача си — също червен женски дубъл. Думите й се чуват изненадващо ясно на фона на заобикалящия ни рев. Звуковите регулатори в стените образуват канал, за да могат думите й да достигнат до ушите ми. Техническо чудо, с което трябва задължително да разполагаш, ако желаеш да притежаваш подобно място.

— Извинете? Къде трябва да ви изчакам?

Червеният голем на царица Ирена посочва към дансинга и Ямата на злобата. Този път виждам празна маса с мигащ надпис ЗАПАЗЕНО.

— Толкова много време ли ще отнеме? Не разполагам с цял ден.

Тези думи имат особено значение за създание като мен, обрекло се на смърт за доброто на онзи, който ме е създал. Но водачката ми само свива рамене и тръгва през тълпата да уведоми сестрите си, че наетият шпионин е пристигнал.

Защо ми е да посветя оставащите ми единадесет часа на хора, които не ми харесват, във вършене на работа, от която не разбирам? Ще избягам! Улицата е само на няколко метра.

Но ако избягам, къде ще ида? ИстАлбърт ще ме накара да прекарам цялото оставащо ми време в съда и да отхвърлям исканията на маестрата за неустойки поради неизпълнението на договора. Освен това сигурно ме следят с насочен лъч. Виждам още тъмночервени копия на същата жена, които сервират питиета, бършат разсипани по масите и пода течности и измитат части от счупени клиенти. Някои от тях хвърлят погледи към мен. Ще забележат, ако се опитам да се измъкна.

Тръгвам към масата през истински Маелстрьом от шум. Жив шум, който сграбчва тялото ти като преситен любовник и пречи на всяко твое движение. Не си падам по тази „музика“, но живописните танцьори я харесват и се хвърлят във френетични стълкновения, за каквито не можеш и да си помислиш, ако си от плът. Навсякъде летят парчета глина, подобно на пръски от грънчарско колело.

Заклетите купонджии си имат поговорка — ако дубълът ти се е върнал вкъщи цял, значи не си изкарал особено добре.